Председателят на ПГ ГЕРБ Красимир Велчев възроди старата идея депутатите и хората, заемащи избираеми длъжности, да минават психотест. Аргументите му са, че хората, а и той самият, често се питали по адрес на един или друг политик - абе, тоя добре ли е? Тези въпроси имат нужда от сериозни отговори и затова е необходимо нещата да се поставят на медицинска основа. По-рано през годините същото становище застъпваше бившият здравен министър д-р Радослав Гайдарски, който по специалност е коремен хирург - един от най-добрите в България.

Вчера той говори за дебилизма и характеропатиите в българската политика пред TV7.

***

Радослав Гайдарски: ...Олигофренията се подразделя на дебили - те могат да достигнат до доценти, но не и професори. Не го казвам аз, а го каза навремето професор Темков (прочут психиатър от недалечното минало); той казва, че те са много упорити дебилите - тъп, упорит и може да стигне до доцент.

Николай Бареков, TV7: В парламента дебилът докъде може да стигне? Може ли да стигне до зам.-председател?

РГ: Може. Пак по тази формулировка, на професор Темков, сигурно не може да бъде председател, но да речем зам.-председател може.

НБ: Може. Дебил.

РГ: Да, дебил може.

НБ: Има ли дебили в днешния парламент, без да споменаваме имена?

РГ: Ами аз мисля, че има. Има неколко човека, така като ги гледаме по телевизията, слушаме изказванията и мисля, че има... А после вече, другата група са имбецили. И там вече - те затова са хора, които не могат да говорят, идиотите са последната група и т.н. Но за тях не говорим.

НБ: Има ли имбецили в парламента? Щото има няколко депутати, които не са се обаждали.

РГ: Не, не не. Това, че човек не говори - може пък да е скромен. Значи не значи, че е имбецил или дебил.

НБ: Тоест в момента дебили има, няма имбецили, няма и идиоти - което е най-тежката форма на олигофрения.

РГ: Няма. Въпреки че понякога хората викат - абе тоя е голям идиот. Ама това значи е така - от народопсихологията класификация. Не е медицинска класификация.

НБ: Според мен наистина, ако не се погрижим спешно за психичното здраве на нашите политици, има опасност след това някой да трябва да се грижи за нашето здраве...

...Ще има ли политическа воля това да се случи (психотестовете за политици)? Защото лудите нямат цвят. Те нито са от едната партия, нито са от другата. Те са навсякъде. Имат си лоби.

РГ: Хайде да не говориме за лудите. Да говориме за хората с такива отклонения - както се казва, характеропатии. Защото тези хора, които са с характеропатии, те могат да бъдат и много умни. Не става въпрос да попаднат в тази група - на олигофрениите.

НБ: Те стават вече и много опасни.

РГ: Това са хора - например той може да има висше образование, може да е бил отличник, но си има характеропатия, която може да нанесе...

НБ: Мания!

РГ: Или мания, хайде...

НБ: Мания за величие, мания за следене!

РГ: Това са още по-опасни хора. Затова аз казвам, че много неприятно е да избереш такъв човек, особено да му дадеш и власт. Щото такива хора стават изключително опасни. Те са опасни за себе си, за семейството си и за цялото общество. Тука говорихме само за тези, които са с олигофрениите. Обаче тези, които са извън тази група, но имат отклонения - мания за величие, нарцисизъм и т.н. - те са още по-опасни... Затова тестовете - за лоялност, за пригодност за работа с хората и т.н., трябва да бъдат прилагани за тези хора, които се намират на такива постове. Аз съм категорично за това. Защото един човек, който е вече избран, той може да нанесе изключително големи щети. И виждате, че ние в България, откакто сме се освободили от турско робство, ние сме страдали все от политици. България, която беше една от най-големите държави на Балканския полуостров - всички войни печелиш, а накрая ги губиш! Ето затова става въпрос.