В такива дни всички си казваха, че министър-председателят е ухапан от щръклица. Казваха си го само наум, защото помнеха един свой колега, който се опита да сподели мнението си по въпроса и десет минути по-късно беше уволнен с почести и върнат в родното му село да окопава лозето си.

В дни като този премиерът ставаше рано мрачен и навъсен, с никого дума не обелваше. Затваряше се във фитнеса и с часове блъскаше. Когато приключваше с блъскането, сядаше в колата и нареждаше на охраната си:

- Карай към телевизията!

- Коя? - питаха винаги.

- Няма значение коя, телевизия да е!

Всички знаеха, че това не е каприз, а най-обикновен глад. Знаеха също, че не бива да се дразни гладен човек и караха от телевизия в телевизия.

Днес положението беше направо нетърпимо и спряха пред първата им попаднала кабеларка.

Екипът на телевизията се шашардиса като видя на живо самия премиер.

- Къде е студиото? - рекоха от охраната.

- Ей го там, ама ние...

- После вие. Кога имате предаване?

- Ние излъчваме само на запис. И вече...

- Става и на запис! - отсече шефът на охраната. - Гримьор си водим, вие дайте камерите.

Беше човек видял много от телевизионните изяви на началството.

Кабеларката овладя паниката си и след минута се явиха двама анорексици за водещи.

Премиерът започна направо - какъв е новият му план за развитието на държавата. Идеята беше проста и гениална. Всяка година различен град в страната ни ще бъде обявяван за столица.

- Представяте ли си го това? - запита премиерът.

Водещите нищо не си представяха, само се стараеха да не забравят да дишат.

- Всяка година - различна столица! Всяка година администрацията ще се мести и така ще решава проблемите на обикновения човек. Ще затвърждава връзката на партията и правителството с народа, ще гради. Инфраструктура, здравеопазване, безработица, строежи и ремонти - всичко това ще бъде решено от само себе си.

- Ние - все повече се вдъхновяваше премиерът - никога няма да оставим правена-недоправена столица. Бил съм началник на столичния град и знам какво е. Заварих го оглозган и изкорубен от предишните управници, а го оставих като градина.

Един от водещите набра кураж и плахо попита:

- Ами бездомните кучета?

Премиерът светкавично отговори:

- Тях ги носят от другите градове. Когато ние направим всеки град столица, няма да има откъде да се появяват бездомните кучета. Така пак ще дадем пример на всички по света как се управлява мъдро и как се прави диверсификация. Стига са ми говорили, че бюджетът е пробит и нямало пари за нищо. Вие знаете ли какво значи бюджет на столица?

Водещите вече не знаеха и имената си.

- Това не са пари, а вагони с пари. И хората трябва да са луди да не харесат тази идея и да не ме подкрепят! (...)

- Така - обобщи премиерът, - за десетина-двайсет години ще превърнем страната ни в градина. И всеки ще иска да дойде да ни види, да пипне, да спи по хотели, да се храни по заведения, да пътува по магистралите ни. А това са си чисти доходи. Ще живеем и пеем.

После премиерът - освежен, усмихнат и честит - стана от стола и рече:

- Е, сега вече ще ги бием като маче от дирек!

И напусна студиото.

Шефът на охраната му попита кабеларката:

- Кога ще се излъчи интервюто?

- Ами... никога. Ние отдавна сме фалирали. Днес сме тука, за да свалим табелата и да събираме инвентара. За това и не излъчваме...

- Не - строго рече премиерският човек, - не сте фалирали и не е отдавна. Давате ми запис на интервюто с премиера, а ние ще го дадем на останалите медии. Всички ще искат да са ви гледали, а патриотично настроени индустриалци ще ви подкрепят. Там където е премиерът, няма празно.

- Сериозно ли?

- С две ръце ще ви подкрепят, помнете ми думата. Давайте записа, че работа ни чака...

- Извинявайте, ама сега той кого ще бие като маче?

- Имаме мач на малки вратички. Там отиваме - отговори шефът на охраната.

После се качи на колата и с мръсна газ отпраши напред.