Психологът Иванов си избра един от чакащите на спирката, приближи го и каза ведро:
- Добро утро! Готов ли сте за психотеста?
Мъжът подскочи:
- Какъв психотест?!
- Как какъв?! - изуми се психологът. - Защо шофьорите да минават психотестове, а пътниците да не минават? Ето, обсъжда се в публичното пространство най-сетне депутати и министри да преминават психотест, преди да заемат мястото си в парламента или правителството. А защо пътниците да бъдат отминати от тази наложителна мярка?
- А наистина ли е наложителна тази мярка за пътниците? - обади се възпълна лелка.
- Как да не е наложителна?! - Иванов я изгледа като психолог петно върху вратовръзката си. - Вие пътували ли сте в градския транспорт в час пик? Какво разнообразие от психически отклонения! Какъв професионален пир за психолога изследовател!
- Значи вече в градския транспорт ще се возят само нормалните, а ненормалните ще ходят пеша? - попита мъжът.
- Защо пеша? Една инжекция с мощен психостабилизиращ медикамент и моля, вози се в градския транспорт!
Онзи се отдръпна, но някакъв чичо с пластмасова туба го побутна:
- Звучи приемливо!
- Като е приемливо, ходи ти да те дупчат!
Чичото си гушна тубата, отдръпна се. Иванов поднови атаката си към мъжа:
- Отпуснете се, в следващите минути ще проведем с вас кратък психологически тест!
- Я си гледай работата!
- Значи не желаете да се качите в автобуса, който по разписание пристига след 2 минути?
- Какво ти влиза на теб това в работата?
- Влиза ми, защото съм психолог. И от днес нататък ние, психолозите, ще определяме кои от вас, пътниците, ще се качат в превозното средство и кои няма да се качат.
Мъжът мъчително се замисли, въздъхна, смени тактиката:
- Така кажи, бе, човек! Питай каквото трябва!
Психологът потри ръце:
- Чудесно е, че срещам разбиране във ваше лице! Първи въпрос: кое е по-тежко, килограм памук или килограм желязо?
- Зависи кой го мери! - намигна тестуваният.
- Шегаджия? Чудесно! - Иванов драсна чавка на един лист. - А на първия въпрос не отговорихте правилно. Още две грешки и няма да ви допусна в автобуса.
- Стига, де, аз наистина се пошегувах! - мъжът постави ръка на сърцето си. - Край, вече съм сериозен! Питай?
Тестът продължи:
- Ако друг пътник в превозното средство ви настъпи по крака, как ще реагирате: а - ще го настъпите и вие, б - ще го ударите, в - ще приемете извинението му?
- Ще приема извинението му! - отсече питаният. - И ще го целуна! Два пъти!
Това доведе до нова чавка върху листа.
- Значи не сте агресивен, това е много добре. Следващ въпрос от психотеста - ако от горяща къща можете да изнесете само едно нещо, кое ще спасите - малко котенце или шедьовър на изобразителното изкуство?
Мъжът бе откровен:
- Кой е правилният отговор?
- Няма грешен и правилен отговор, има отговор, който разкрива вашата същност! Е, котенцето ли ще спасите или шедьовъра на изобразителното изкуство?
- Ох, не знам...
- Вземи котенцето! - подсказа лелята.
Психологът я спря с жест, после се обърна пак към мъжа:
- Чакам отговора ви!
- Котенцето!
- Това потвърждава предишния ви отговор - да, вие не сте агресивен! Поздравления, господине, издържахте успешно психотеста за пътник в градския транспорт!
- Ура! - извика онзи с тубата през прозореца на автобуса.
Мъжът подскочи:
- Ама докато ме тестувахте, автобусът ми замина!
- Нищо, важното е, че сте пригоден за пътуване! - успокои го психологът.
Мъжът отговори така, че веднага стана ясно - за котенцето бе излъгал.
Весел Цанков
И Боцата обича болните деца, става ясно от други места по вестника.
"А за котенцето бе излъгал."