:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 275
Страници 18,309
За един ден 1,302,066

 
Палестински младеж хвърля камък по израелски танк по време на сблъсъци на входа на бежанския лагер Ал Амари до Рамала на Западния бряг вчера. Часове по-късно палестински терорист се взривил на автобусна спирка в смесеното селище Ум ел Фам в Северен Израел. Двама души са ранени. Атентаторът задействал бомбата, без да дочака автобус, когато видял, че приближава полиция.
6
600
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
19 Септември 2002 02:10
БРАВО ГЕРОЙ
19 Септември 2002 08:49
ПОСВЕЩАВА СЕ НА ПОРЕДНИЯ МЪЧЕНИК

Свята връзка
Поема от Лилайи

Ще се ожениш ли за мен?

Попита я той във зори.

Обожавам те…

Аз ще защитя твоите

потъмнели от болка очи с моите,

с миглите и веждите.

Вземи в ръце остатъка от дните ми

и ги гледай как растат.

Положи моята издържливост

на твойте колене

и живота ми обичай…

Аз ще те прегръщам силно

каквато е любовта ми към теб,

ще се взирам до болка в тебе,

ще утоля жаждата си с теб

ще те вдишвам и ще живея.

С твоето докосване, леко като вечността,

с твоя глас, като пролетна молитва,

с твоите нозе, като дива мащерка.

И аз… едно саморасло човечество,

обсебено от твоята следа,

от горчивия вкус на носталгията

стаена на твоите устни,

от двойката гълъби, свили гнездо

в нощта на твоите плитки.

Аз те обожавам…

До смърт

и до края на вечността.

Неговото име е Шахид*

Нейното, Палестина.


*Мъченик, на арабски

Превод от английски,
Приятел на Арабската поезия
ПОСВЕЩАВА СЕ НА ПОРЕДНИЯ МЪЧЕНИК

Свята връзка
Поема от Лилайи

Ще се ожениш ли за мен?

Попита я той във зори.

Обожавам те…

Аз ще защитя твоите

потъмнели от болка очи с моите,

с миглите и веждите.

Вземи в ръце остатъка от дните ми

и ги гледай как растат.

Положи моята издържливост

на твойте колене

и живота ми обичай…

Аз ще те прегръщам силно

каквато е любовта ми към теб,

ще се взирам до болка в тебе,

ще утоля жаждата си с теб

ще те вдишвам и ще живея.

С твоето докосване, леко като вечността,

с твоя глас, като пролетна молитва,

с твоите нозе, като дива мащерка.

И аз… едно саморасло човечество,

обсебено от твоята следа,

от горчивия вкус на носталгията

стаена на твоите устни,

от двойката гълъби, свили гнездо

в нощта на твоите плитки.

Аз те обожавам…

До смърт

и до края на вечността.

Неговото име е Шахид*

Нейното, Палестина.


*Мъченик, на арабски

Превод от английски
Приятел на Арабската поезия
19 Септември 2002 08:51
ИЗРАЕЛСКО ТВОРЕНИЕ

Лий Хайнрих
За Народа на Палестина

Защо ли ме мразиш?
Мрази себе си,
защото ти ме създаде.

Вграждайки в душата ми
пълна безнадеждност,
помитаща
понятията за реалност.
И след като научи ме
на омерзение
не сал към тебе,
но и към цял един народ,
ти искаш да живея с тебе,
само
за да спя в легло от тръни,
което ти постла за мене.
Нима е редно –
ти да пиеш млякото,
a за мене – мръсната вода?

Разбери,
Че всеки нов ритник по мене
и всяко непристойно изразяване
на злъчни мисли,
поражда нова
омраза в мене,
а омразата обича себе си.

И днес убих аз себе си
и тебе с мене.
Ти казваш,
«Не разбирам,
защо аз трябва да умра?»
Аз те мразя.

Трябва ли да ти се извиня?
Защо?
Ти си прав, обаче.
Ти не трябваше да умираш.
Но тогава
пак ще повторя –
ти не трябваше да ме създаваш.


Превод от английски,
Приятел на Арабската Поезия
19 Септември 2002 08:53
ПОСЛЕДНИЯТ ХИМН

Абдел Разак Такрити

Когато се унасям във вечния си сън,
аз пея последния си химн за тебе
отправяйки молитви
към божеството
на изтерзаната любов.

Аз пея през болката, повръщането
и приближаващия вечен Мрак.
Ти си единствената радост
в живота от страдание,
което никога не свършва,
единствена утеха на душа,
потъпкана и смазана.

Когато се унасям във вечния си сън,
аз мисля си за десетте си братя и сестри.
и чувствам майка си прегърнала студения ми труп,
и виждам аз баща си,
носещ на раменете си ковчега ми,
приятелите вечни от лагера ридаещи,
и моята Родина, за кой ли път свидетел
на гневната процесия.

Когато се унасям във вечния си сън,
аз ти запявам моя химн,
във тези няколко секунди
аз изживявам
всеки безценен миг от нашия живот.
Тайните наши,
целувките наши, прегръдките,
нашите мечти, тъй сладки,
макар светът около нас суров да бе!
Помниш ли още, как сладки бяха те?
Щастлив и розов свят си бяхме нарисували,
закътани в уютната си стряха
следяхме ний живота и смъртта.
От там видяхме
как млади
души без бъдеще играеха на улицата,
видяхме пушките, войниците, бронирани коли.
Видяхме мечтите как разстрелват
и надеждите измамват
и аз ти обещах
да не възставам срещу мракобесието.
Ний двамата обичахме страната си,
но се бояхме от смъртта.

Когато се унасям във вечния си сън
припомням си,
как се възправих аз срещу подтисника.
Макар че бях ти се заклел,
не можех звяра вече да търпя
който живота ни тероризираше.
Не можех да не се съпротивлявам
на тиранията, която
наложил бе над нас
и своя пъклен свят.
Във този свят,
мечтите ни зариваха с булдозери
ведно със домовете ни.
Надеждите ни смазваха,
обсаждаха ни със страдание черно.
Уви, душите ни погубени,
изтръгнати от корен са.
За съкрушените надежди
попитай ти баща ми.
Попитай ти работника, строящ за тези
чужденци,
колонии
на свойта собствена земя хранилница!
Попитай за мъките на братовчедка ми,
с отнета младост,
жестоко изнасилена във Сабра
от банда зверове в човешки образ.
Попитай за нашите изкоренени
маслинови дървета,
завинаги изтрити
от лицето на земята!

Аз смело се изправих срещу насилника,
но страх ме беше.
Аз знаех, че рискувам да напусна този свят.
Зад мен оставях
страдания и скръб,
целувките на мама
и нашата любов, и нашите мечти.
Аз се страхувах да загубя
всичко туй, да, моя любов.
Аз се страхувах.

Но какъв живот е
животът без борба?
Каква надежда имаш,
ако не си я извоюваш?
Със моя камък изправих се
срещу убиец мощен
и загивам.
Не ще да видя повече
очите ти със цвят на мед
в тази земя на портокали
и маслини,
Не ще да пия повече
от виното на сладките ти устни.

Когато се унасям във вечния си сън,
аз ти запявам последния си химн.
Като се приближавам
към ледената тъмнина
отправям молитва на надежда
към тебе,
божество на любовта.
Един ден
сърцата ни отново да се слеят
в свят по-добър
там горе!

Превод - Приятел на Арабската Поезия
април 2002 год.
19 Септември 2002 09:00
abe ano stiga pisa gluposti
19 Септември 2002 16:30
Za kakvo mulchi "Sega"...
The Palestine Monitor,
A PNGO Information Clearinghouse

Update
School children attacked in village near Hebron
September 18, 2002


Six Palestinian pupils, between the ages of 6 and 13, were injured yesterday
when a bomb exploded in the schoolyard of Zeif Yatta Elementary School(south of Hebron). Two bombs were planted in the schoolyard; the first bomb went off at about 9:45 a.m. in a powerful explosion which blew out some of the windows of the school.

According to the headmaster, Dr. Youssef Abed Rabbo, it was sheer luck that
a massacre didn't take place: “The bomb went off when the classes were in
session and none of the children were outside playing. Our gymnastics teacher did not come to work today; if he was here the schoolyard would have been full of pupils at the time the bomb went off. When I first heard the explosion I thought it was Israeli tank shells hitting the school, as the Israeli army comes and goes in the village constantly”.

After the bomb went off, Israeli soldiers and police arrived at the scene. A
second bomb was found and detonated safely before more children could be hurt.

The village of Yatta is located to the south of Hebron. The eastern part of
the village, where the Zeif school is located, lies next to an Israeli-constructed by-pass road leading to the nearby illegal settlement of Susia. The villages in the area have previously been attacked by militant Israeli settlers.

Israeli settlers attacking and terrorizing Palestinians is not a new phenomenon. In late July this year, settlers in Hebron shot and killed a Palestinian girl and stabbed a seven-year old boy causing serious injury. In March, a Jewish terror group admitted planting a bomb at a Palestinian school in East Jerusalem. A teacher and four children were injured when the bomb exploded. In late April this year, Israeli police stopped settlers during an attempt to plant a large bomb next to a girl's school in East Jerusalem. The settlers admitted their intention was to kill the girls as they arrived at school.

Since September 2000, 47 Palestinians have been killed by Israeli settlers,
of these 8 were children; the youngest a three-month old baby. The Israeli
government rarely brings charges against settlers for attacking or killing
Palestinians. All the Israeli settlers reside illegally in the Occupied Palestinian Territories.



For more information contact The Palestine Monitor +972 2 2985372 or
+972 (0)59 387087 and see http://www.palestinemonitor.org

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД