Както всеки следобед в гората, ние пак се събрахме пред хоремага и започнахме да си броим стотинките - кой да почерпи, с какво и колко пъти.

Тъкмо си поръчахме първите чаши с менте и пристигна градският автобус. Два пъти дневно имаше рейс между гората и града. Много от нашите хора отдавна не пътуваха. Или нямаха пари за билет, или нямаха никаква работа извън гората.

От автобуса слезе един от нашите, който преди два дни бе тръгнал за града - беше бос, но ухилен до уши, засмян и щастлив.

- Видях го! - почти изкрещя той. - Видях го! Бях на пет метра от него!

Знаехме, че ще си каже всичко и без да питаме, за това си траехме. Той седна на нашата маса, сипа си от бутилката с менте, изпи чашата на екс и потрети:

- Видях го! На ей толкова бях от премиера!

Стана ясно, че министър-председателят е открил нов стадион в съседния град и нашият човек бил на откриването - имало телевизия, имало гости, имало много хора.

- Какъв стадион, бе? - рекохме. - Там всичко живо е куцо и кьопаво от денонощно пиене и безкрайни побоища. Тези леваци не знаят как се пише думата спорт, бе!

- Ще има - не се предаде нашият човек. - Премиерът рече, че сега, като открива този голям стадион, вече ще има спортисти в града.

- И откъде ще дойдат?

- Ми не каза, но рече, че спортът е най-важното нещо в живота!

Тука вече искрено се разсмяхме:

- За него това си е най-важното, дума няма!

Кръчмарят донесе нова бутилка и направо попита нашия пътник:

- Що си бос, бе, пиле?

- Изгубих си обувките в тарапаната, а като се върнах - не ги намерих.

Тука вече и ние се предадохме:

- Друго рече ли премиерът? По какъв начин ще се явят тези спортисти, като до града няма ни път, ни транспорт!

Нашият човек врътна глава:

- Премиерът заръча веднага да се оправят пътищата, за да дойде пак и да реже лентичките при откриването им!

- Ааа, то било сериозна работа, начи. Има ли лентички, той ще дойде, няма начин.

- Хич не разбирате колко е сериозна работата - каза със светнали очи нашият човек и посегна да си налее втора чаша.

Спряхме го. Рекохме:

- Ти като човек, видял премиера на републиката от пет метра, не можеш да пиеш така безотговорно. Най-малкото имаш повод да почерпиш. Заръчай следващата бутилка с менте да е от тебе.

Нашият вдигна рамене:

- Нямам пари!

- Що не поиска от премиера, бе, бунак! Той ги дава парите!

- Не можах да говоря с него - охраната беше много яка. Избутаха ни...

Това каза и млъкна.

- И какво стана после?

- Ми нищо. Лично на мен ми удариха един шамар.

- Стига бе, кой!

- Не разбрах. Имаше много хора.

- Явно това са бъдещите спортисти - намеси се пак кръчмарят.

- Хайде, бе! И друго?

- Друго - казаха да не се бутаме много, премиерът пак щял да дойде...

- И за какво ще идва, тука има само бъзе и коприва.

- Премиерът рече, че вече няма да има.

- И това ли ще ни вземат, толкова ли е закъсала държавата?

- Не, бе, не - рече нашият човек. - Ама как не ги разбирате вие тези работи! Ще има други, нови неща, така рече премиерът.

- Какви?

- Не знам, не каза. Но обеща да има и той да дойде. И аз пак ще отида при него - още по-близо, да го видя и да го пипна.

Кръчмарят пак се обади:

- Иди, иди. Явно един шамар ти е малко, иди да те набият от сърце!

Нашият човек рече вдъхновено:

- Шамар, ама шамар заради премиера! На пет метра от него бях! Видях го как реже лентичките, как открива, как говори на хората.

- Бос дойде и бос ще си останеш! - рекохме му. - Всичко това съвсем безплатно може да си го гледаш по телевизора. Денонощно. И никой няма с пръст да те пипне. Даже на такива като тебе - без обувки, без пари и без акъл, направо награда им дават!

- Така е, братя - рече нашият човек, - ама нали знаете, че откраднаха и телевизора ми. Аз и затова отидох на крака да го видя и чуя...

Сипахме му пълна чаша с менте - да може по-леко да преживее шамара. Пък и мечтите му да получат още по-големи крила. От опит знаехме, че алкохолът много помага за това.