- Две неща изпълвали душата на колегата Кант, както самият той хленчи, с възхищение и страхопочитание! - заявявам с вербален екзистенциализъм. - Звездното небе над него и нравственият закон у него. Моята душа се стресира от трето нещо - Светото писание в ръцете на Панайотов.

Изтегнали сме се в махленската беседка - активистите от сдружението "Граждани за Мусагеница": Панайотов от съседния вход, Данчо Акъла и myself. Данчо играе домино с четвъртото си Аз. Панайотов разлиства Библията.

- Чуй какво пише в Първа книга Мойсеева - Битие: "В начале Бог сътвори небето и земята". Така почва сътворението, ясно! - информира ме той.

Панайотов е мизантроп, танкист от ХIII Сливенска бригада.

- Ясно, това е началото! - заявявам с непресъхващ вербализъм.

- Началото, трънки! - контрира комшията. - Културният министър Рашидов наскоро ни обясни: "Библията почва по един странен начин. Той почва с дух и материя. На едното тяло двете ръце". Духът е лявата ръка, санким, материята е дясната ръка, не знам тогава тялото к'во е. Във всеки случай Господ първо прави тяло и две ръце, пък сетне небето и земята.

- Аналогично! - намесва се в задълбочения разговор Данчо. - Доцентът Глушков от партера на осми вход преди година кандидатствал за професор, ма го спукали от журито, щото малко бил преписвал - само няколко параграфа от претопена трънска песнопойка, пък изискванията вече били да си преписал поне от два източника и поне половината от текстовете си.

Йордан Спасов е кукунджос. Малко акъл да имаш, казват, ама да ти идва навреме. А той вика: много акъл имам, ама изобщо не ми идва. Та затуй.

- А де, на кого да вярвам? - пъшка Панайотов. - На Бог или на Рашидов?

- На министъра, естествено! - провиква се зад ъгъла Таня, Панайотовата буля с тембъра на д-р Хаус. - Онуй, в Библията, е печатна грешка.

- Или е чел друго издание! - предполагам добронамерено.

- Ама освен дух и материя г-н Рашидов говори и за друго начало! - сменя темата комшията. - "Господ Бог е бил първо и скулптор. Нали все пак преди словото, преди началото е сътворил човека от кал".

- Е, и? - питам саркастично.

- Ами в светото Евангелие от Йоана се казва: "В начале беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото". Човекът фактически е създаден на седмия ден от Сътворението. Че то иначе как Господ ще сътвори човека преди Словото, което е Той, сиреч преди самия Себе си, а?

- Аналогично! - мърмори Данчо Акъла. - Тая година доцентът Глушков от партера на осми вход си взел поука спрямо новите хабилитационни изисквания и преписал изцяло кулинарните рецепти на Ути Бъчваров и казанлъшкия телефонен справочник. Единодушно го избрали за редовен професор по тюрлю гювеч на Кадастралния университет в Харманли и за почетен зидаро-заварчик на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали.

- Цитираният министерски монолог съдържа по-съществени послания от това кое било в началото и кое в края! - викам. - Примерно, че "хомо сапиенсът е създал човека". Тук нещата се връзват - последният човек създал първия човек. Или че понеже Господ "сътворил човека от кал... ми е бил колега".

- Имаше един лаф! - хили се тембърът на д-р Хаус. - Вървял Айнщайн по улицата и го среща някакъв семейно известен физик. "Здравейте, колега!" - му казал. "Защо, и вие ли имате хрема?" - учтиво попитал Айнщайн.

- Или че Достоевски бил голям руски композитор! - викам.

- Притеснява ме опростачването на нацията, аркадаш! - загрижено споделя Панайотов. - Едно време какво образование имахме, помниш ли, всички знаехме, и първолаците даже, че Достоевски е художник!

- Импресионист! - допълва Панайотовата буля.

- Аналогично! - закрива дискусията Данчо Акъла.