Снимки: АЛЕКСАНДЪР МИХАЙЛОВ

Над 5000 души окупираха НДК преди вечер на концерта на британската формация "Инкогнито". Подобно стълпотворение за джаз зала 1 помни единствено при гостуването на Джо Завинул, Джон Маклафлин (със собствен проект и в трио с Пако де Лусия и Ал ди Меола) и още една-две групи.

Особеното в случая с "Инкогнито" бяха възрастта и музикалните пристрастия на публиката. Ако на концертите на Завинул и Маклафлин близо 80% от феновете бяха на "ти" с джаза, а средната възраст на публиката се движеше около 30-те години и отгоре, то преди вечер зала 1 бе препълнена с тийнейджъри, дошли най-вече да потанцуват и да се повеселят. Британците (всъщност ямайци, американци и от други националности) не ги разочароваха.

Голямо разочарование за множеството, накацало по столове, парапети и заело плътно всички пътеки, обаче бе появата на Слави Трифонов, призован на сцената да обяви формацията. При появата на шоумена публиката се слиса и млъкна, после мощно задюдюка. Всеки негов опит да каже нещо бе посрещан с още по-яростно освиркване, тропане с крака и викове от типа: "Върви да си водиш шоуто." И така близо 10 минути.

Трифонов запази желязно самообладание и кротко заяви, че зад кулисите чакат британците, които нямат никаква представа защо е свиркането и които нищо чудно да помислят, че е заради тях. След което помоли публиката да забрави временно неприязънта си към него и да посрещне музикантите с аплодисменти. Множеството веднага заръкопляска и Слави си излезе. Той показа абсолютен професионализъм, не давайки воля на чувствата си, и излезе от сцената спокойно.

При първите акорди неприятната случка бе забравена толкова скоростно, за колкото се и породи. Жан-Пол Муник-Блуи (китара), Джулиън Крамптън (бас), Едгар Джоунс (саксофон), Никол Томсън (тромбон), Доминик Глоувър (тромпет), Мартин Вардоник (перкусии), Ричард Бейли (ударни), Джон Дели и Саймън Грей (кийборд), и Кели Ан Смит, Антъни Момрел, Завиер Барнет и Джей Шарън Роуз (вокали) наелектризираха публиката още с първата композиция. Множеството скочи и оттам насетне не седна. Близо два часа 5000 души танцуваха и се веселиха истински с пиеси от различните периоди на "Инкогнито". Блуи изпълни обещанието, което бе дал ден преди концерта - да направи разходка във времето и да покаже развитието на формацията.

Логично кулминацията бе хитът им от миналата година "Life, Stronger Than Fiction". На финала не мина и без задължителния бис, обяснения колко невероятна е българската публика и любимото разпяване на залата. Последното този път бе в стил Боби Макферин, известен с навика си да прави "музикална основа" с помощта на публиката, върху която да импровизира на воля. Разликата с други концерти бе, че на финала Блуи рецитира свои стихове.

Концертът на "Инкогнито" (дошли тук по покана на радио "Джаз ФМ") ще се помни дълго от мнозина най-вече заради невероятния положителен заряд, който предизвика. Най-хубавото в гостуването на групи като "Инкогнито" е това, че успяват да покажат на тийнейджърите, че музика се прави от музиканти, а не от диджеи.