Разходите на домакинствата за данъци растат най-бързо през последните 10 години. Те, заедно с жилището и здравето ни струват все по-солено, докато покупателната способност за основни хранителни продукти се увеличава. Това показват данните на националната статистика за паричните доходи и разходи на домакинствата.

През 2001 г. средният паричен доход на семейство у нас е бил 3601 лв. на година, докато 10 години по-късно той е вече 9086 лв. Увеличението е 2.5 пъти. За този период обаче разходите за данъци са скочили от 120 до 446 лв. средно на домакинство, което е ръст с 3.71 пъти. В последните 10 години правителствата на НДСВ, тройната коалиция и ГЕРБ направиха редица промени в данъчно-осигурителното бреме. НДСВ въведе минимални осигурителни прагове и задължителна регистрация на трудови договори, за да се извади икономиката на светло. През 2008 г. тройната коалиция въведе плосък данък от 10% и отмени необлагаемия минимум. Но въпреки това данъчното бреме всъщност тежи повече на семейния бюджет и вече заема 5.3% от разходите при 3.4% преди 10 г.
През 2001 г. домакинствата са давали за храна 1393 лв., докато 10 години по-късно - 2941 лв. Това е 2.1 пъти повече. За здравеопазване преди 10 години са отивали 150 лв., а сега - 479 лв., или над 3 пъти повече. Консумативите за жилищата - ток, вода и т.н., са скочили от 456 лв. до 1205 лв., или с 2.8 пъти. На практика само за облекло и обувки, откъдето хората могат да си позволят да пестят, увеличението е под 2 пъти - от 137 лв. средно на домакинство през 2001 г. до 255 лв. през 2011 г.
Покупателната способност на българите за основни хранителни продукти не само че не е намаляла през годините, но дори се е увеличила, ако се вярва на националната статистика. Със среден паричен доход от 3601 лв. през 2001 г. домакинствата са можели да си купят 1897 кг средно на човек бял хляб, 1207 кг ориз, 503 кг фасул, 205 кг свинско месо, 1600 кг домати, 1302 кг краставици, 1315 кг ябълки и т.н. Докато през 2011 г. домакинствата са получавали средно по 9086 лв. паричен доход на година, с които са можели да си купят 2814 кг хляб на човек, 1522 кг ориз, 1312 фасул, 512 кг свинско месо, 2775 кг домати, 2544 кг краставици, 2691 кг ябълки.
Добре стои и сравнението на разходите - при тях увеличението е по-малко отколкото при доходите, с 2.3. През 2001 г. сме харчили 3496 лв., докато сега сумата е вече 8388 лв. Българите постепенно "нормализират" семейния си бюджет. Докато през 2001 г. домакинствата са отделяли близо 40% от разходите си за храна и безалкохолни напитки, делът на тези разходи през 2011 г. е вече под 36%. Пак обаче сме много далеч от европейските стандарти. За сравнение в държави като Австрия, Германия, Холандия храната изяжда между 10 и 12% от семейния бюджет.



НА МАСАТА

В описанието на трапезата има и добри, и лоши новини. От 2001 г. хората трайно намаляват консумацията на бял хляб от 253 кг през 2001 г. до 156 кг през 2009 г., но през следващите две кризисни години отново я увеличават до около 162 кг средно на година. В трудния период се увеличава потреблението на ориз, боб и картофи, но особено драстична е промяната при месото. Купуването на свинско е скочило от 4.3 кг през 2001 г. до 13 кг през 2009 г., а през следващите 2 години достига 16 кг. Ръстът за 10 г. при пилешкото също е огромен - от 12.3 кг на 23.2 кг.
Българите слагат на трапезата си и все повече плодове и зеленчуци. През 2001 г. домакинствата са купували по 12.6 кг ябълки, докато през 2011 г. вече пазаруват по 19.7 кг. Консумацията на прясно мляко е намаляла малко - от 48 л на 45.3 л, но пък на киселото мляко се е увеличила драстично - от 36.5 кг на 58.4 кг.