|
| *** |
То аман от критикари, наистина! Байгън и бактън взети заедно!
Оня ден в махленската беседка Панайотов съска като змия:
- Мошеници! Станишев плаща на австрийски далавераджия да подобри имиджа на България пред Европата; австрийският далавераджия плаща на Станишевата изгора Моника да подобри уж и тя имиджа и главно собственото си имуществено състояние, безобразие! - а в очите му ботевски плам.
- Кротко бе, Панайотов! - го успокоявам. - Гледай позитивно!
- К'во кротко! - реве оня. - Пиар агенциите са гнезда на корупция. А пък имиджа на България ще го вдигнем не като плащаме бадева на западни и родни мушмуроци, а като вдигнем жизнения стандарт на всички българи!
- Ми точно това правим, не разбра ли! - викам. - Тя не става урбулешката, а постепенно, човек по човек. Първо разбогатяваме Моника; на втория ден едното й дете; на третия ден другото; на четвъртия ден третото - и Сергейчо! Всеки ден ще разбогатяваме по един българин. Като махнем циганите, щото те са богати с волния си дух, като махнем и турците, щото те са богати с любовта си към Доган, пет и кусур милиона българи ги оправяме одма само за 15 000 години.
Мълчи. Сумти. Гледа като темерут на парламентарна трибуна.
- Искаш ли да ти обясня с няколко думи случващото се у нас? - хили се по телефона Панчо от Чепеларе. - Помниш вица за горската битка. На първия ден партизаните победили стражарите и ги изгонили от гората. На втория ден стражарите победили партизаните и ги изгонили от гората. На третия ден партизаните победили стражарите и ги изгонили от гората. На четвъртия ден на горския му писнало и изгонил всички от гората.
- Е, и какво ми обяснява това? - питам саркастично.
- Как какво, същото става в България. На първия ден сините победиха червените и ги изгониха от властта. На втория ден червените победиха сините и ги изгониха от властта. На третия ден жълтите победиха червените и сините и ги изгониха от властта. На четвъртия ден шарените победиха останалите шарени и ги изгониха от властта. На петия ден на мутрите им писна и изгониха всички боядисани политици от властта.
- Не може да ви се угоди на вас, критикарите, мааму стара! - негодувам искрено. - Пискате за демокрация, пък сега псувате именно древногръцката тенденция на преход от представителна мутрокрация към пряка мутрокрация.
Тоя даже не сумти, направо тряска слушалката.
Оня ден ме засича в коридора доцент Давидков:
- Чете ли за Симеон Дянков? - ехидно, с подмигване.
- Четох. Бил избран за председател на Надзорния съвет на Европейската банка за възстановяване и развитие. Признание за великолепните му фискални качества. Горд съм, че дишам един въздух с г-н Дянков!
- Баламосват те, баламурник такъв! - крещи Давидков. - Както за Световната банка преди три години, че напуснал доброволно, за да отдаде сили и мъжество за разцвета на родния бюджет. Доброволно таратанци - изгонен позорно заради провал на проекта му "Правене на бизнес".
- Ма онуй е една банка, туй е друга банка! - мънкам свенливо.
- Точно така! - крещи колегата. - Тази няма надзорен съвет и съответно председател. Има Борд на гуверньорите, съставен от 63-мата акционери, един от които сме ние, и на ротационен принцип, не поради качества, изпраща свой временен представител в Борда на директорите, ясно!
Ясно, какво да правя. Пуста българска завист - един финансов гений да родим и да гледаме да го стъпчем и оцапаме с обиди и клевети!
Трима приятели по-малко, едно национално самочувствие повече!
Хай сифон, дето се вика!