Тя има дарбата да е първенец във всичко. Тя е Жулиета в живота. Тя е самотен ездач в спомените си. Носи тайни, които я вдъхновяват да продължи живота си с гордо вдигната глава. Тя е Маруся Мирчевска, бивша снаха на Тодор Живков. Живее в Лос Анджелис. Работи в Холивуд като сценарист и кинопродуцент. Казва, че ако можеше отново да повтори лентата на живота си дотук, би избрала същите родители и същия син. Останалото би променила.

Животът е сцена, на която има дървена пейка, стълба и място за вдъхновение. Маруся Мирчевска влиза и отваря една врата. Оттам се подава крайчец от сватбената й рокля и образите на най-скъпите й същества. В понеделник вечерта в Градската библиотека беше премиерата на втората й поетична книга "Здравейте и доскоро", която позволи на публиката да я види в друга светлина, да се приближи, да се докосне до нея. Първата й книга "Изкупление за любов" беше иззета от всички книжарници в деня на издаването й по времето на тоталитарния режим. Тогава Маруся беше в процес на раздяла със съпруга си Владимир Живков. Много ог големите рани в душата й са от този период. Под заглавието на поетичната книга на Маруся се уточнява, че това са "някога забранени стихове".

"Не знам защо са ги забранявяли тогава, трябва тях да питате. Явно на управляващите не се е харесала истината, която разкриват", обясни авторката в отговор на въпрос от публиката по време на поетичната премиера.

Маруся е петгодишна, когато започва да съчинява първите си стихчета. Усамотявала се под масата, прикрита от дълга покривка. Още помни първите си творби за козичката и за куклата. От този период е и разказът за любимия й филмов герой Янушек, с който години по-късно спечелва журито в Москва на приемните изпити за кинорежисура.

Тръгва на училище доста по-рано от другите деца, на 5 години. Няколко години по-късно вече има любима филмова героиня от "Златото на Макена". Тя е мълчалива и язди на кон. Не е трудно Маруся да убеди баща си, за който казва че е най-добрият човек на света, да я заведе на конна база извън Плевен и да я запише в школата по езда.



Още помни името на първия си кон - Елемент, който имал благ характер



Вторият й кон бил чистокръвен жребец и се наричал Центнер.

Грациозната си походка днес Маруся дължи и на художествената гимнастика, която играе като малка. В пети клас става първенец в състезанията в градското първенство. С любимия си спорт продължава да се занимава и в Английската гимназия в София, която завършва с отличие и златен медал. Оказва се, че Маруся не е имала нито една петица от 1-и до 12-и клас. Някаква необикновена страст да знае много, да знае всичко, да е първенецът, я води през тези юношески години. Нейни съученички казват, че била най-красивото момиче в прогимназията, наричали я Жулиета. На 15 години, вече



в английската гимназия тя написва първата си пиеса на английски



- "Ромео и Жулиета - възможни ли са те днес?". Поставя я като режисьор с огромен успех и дори изпълнява ролята на Жулиета. Така печели приза от шекспировия фестивал в английската гимназия. В пиесата й имало 4 основни герои - Джон и Кейт, които са модерната, съвременна двойка. Шекспировите Ромео и Жулиета им се явяват като видения. Отговорът в пиесата бил - да, Ромео и Жулиета са възможни. А днес? Днес отговорът ми на този въпрос е същият, казва Маруся. И добавя: "Вярвам, че може да има истинска любов и тя да има щастлив край, а не трагичен". На въпрос би ли изиграла днес отново ролята на Жулиета отговаря: "Бих искала да изиграя драматургична роля, която е подходяща за мен".

В САЩ Маруся Мирчевска завършва курс по актьорско майсторство при Лий Страсбърг, едно от най-известните имена в Холивуд. В същата школа са учили Мерилин Монро, Ал Пачино.

Върху корицата на поетичната книга на Маруся Мирчевска е сватбената й снимка. Това беше един от най-щастливите моменти в живота ми, беше като приказка, споделя тя. За мен главното в този ден беше Владимир. До момента на тази снимка аз не мислех за хората, за публиката, с която ми предстоеше да се срещна за първи път.

Излизайки от ритуалната зала на ул."Витоша", вече с вдигнат воал, тя изведнъж усеща присъствието на толкова много хора, дошли да видят за кого се жени Владко.

"В този момент аз махам за поздрав на хората, което се бяха събрали, за да ни приветстват", обясни Маруся на любопитната си публика по време на премиерата.



С Владимир Живков се срещат за пръв път в едно кафе



близо до английската гимназия. Близки до семейството твърдят, че той взел решение да се ожени за най-хубавото момиче, което е виждал, още в мига, когато я зърнал за пръв път. Три години живеят заедно. "Най-хубавите спомени от този период са свързани с раждането на сина ми и с присъствието на Людмила Живкова в моя живот", казва Маруся развълнувано. "Людмила беше от огромно значение за моето развитие като личност, възприемах я като духовна майка и учител" - тук вече Маруся не успява да сдържи сълзите си. "Нейната загуба е една от най-големите и непрежалими загуби в моя живот", допълва тя тихо. И продължава - "срещнах много хора по света, но нито една личност не може да се сравни с нея".

За Людмила казва: "беше абсолютно самоотвержена, честна, вярваща в доброто и красотата". Питам я за ярък спомен, свързан с Людмила. Спомня си как след катастрофа, когато Маруся лежала в болница, Людмила дошла да я види. Останала при нея няколко часа, говорили дълго. Накрая лекарите започнали да се безпокоят, влезли да видят дали нещо не се е случило. Още повече, че Людмила трябвало да бърза за прием, който давали в нейна чест, понеже по-рано през деня била приета за член на Политбюро на ЦК на БКП.



"За Людмила не беше важно званието,



даваше си сметка, че новото й положение в държавата беше свързано с поемане на повече отговорност", връща се назад Маруся. На въпроса спомня ли си някаква фраза от Людмила, отговаря: "Не се страхувай!". Людмила й го е казвала така, че да го запомни. "Присъствието й като дух в моя живот ми даваше сили и тогава, когато вече я нямаше, когато времената бяха много трудни за мен", признава Маруся. Питам я каква е ролята на Тодор Живков в нейния живот. "Голяма, но ролята на Владимир е още по-голяма", отговаря ми тя. За останалото не желае да говори.

Открехва леко вратата към себе си за срещите й с Ванга. С Ванга я запознава Людмила още в първите месеци на брака й. "При първата ни среща Ванга видя образа на майка ми, която беше наскоро починала", спомня си Маруся. Тя твърди, че тези три жени - майка й, Людмила и Ванга имат огромна роля в нейния живот. Ванга беше тази, която винаги ме приемаше като майка независимо от превратностите в моята съдба, казва Маруся.



Преди смъртта си Ванга я извикала



Тогава Маруся отива при нея с камера. Тази наша последна среща стана началото на един мой филм за Ванга, който още не е завършен, казва Маруся. Това беше нейната воля. "Ти ще направиш този филм. Ти знаеш как. На тебе оставам", казва Ванга в кадър от филма.

Едно от най-силните стихотворения в книгата й е "Не, това не беше игра на жмичка". Посветено е на сина й Тодор, който след раздялата й с Владимир й е отнет.

"Дете, къде си?

Къде се скри?

След теб и сънищата тичат,

по-бързи от сърнички.

Да те догонят.

Нали играхме само на жмичка?"...

пише в творбата си, която просълзи публиката по време на премиерата. Разплака се и жената, която се е грижела за малкия Тодор и също беше дошла, за да се срещне с Маруся.

"Ще те намеря!/ Не мога втори път/ да те създам.", завършва стихотворението си авторката. Признава, че го е писала в момент, когато



разбира, че повече няма да види сина си



Всичките ми опити да го видя се проваляха, следваха арести, заплахи и окончателно изгонване от страната, спомня си днес Маруся. На въпроса как е оцеляла, ми отговаря - "Нямах право да не оцелея, тъй като имах син. За връщането му ми помогна и историята". За пръв път вижда сина си след 5-годишна раздяла на 24 ноември 1989 година в София. Не споделя повече за тази вълнуваща среща. "Тя си остава между мен и него", казва Маруся.

В онези времена, когато тя е прогонена от страната и търси формулата как да оцелее, през 1986 година съдбата й дава невероятен отговор. Отишла за съвет при руския писател Едуард Балашов. "Тогава той ми начерта една права линия на листа и каза: Как можеш да промениш тази линия, без да я докосваш? Ако я докоснеш, ще изгориш. Мислих дълго и го попитах: При Вас дойдох, да ми кажете. Тогава той начерта втора успоредна линия на първата, която беше по-дълга и по-силна и ми каза: Създаваш своя паралелна и независима линия, която е по-дълга и по-силна от тази, която не можеш да промениш".

Тогава реших, че пътят на спасението ми е да се усъвършенствувам като личност. Да бъда такава, че синът ми да избере да бъде с мен, ако денят на справедливостта дойде, казва Маруся.

Тя получава две висши образования - кинорежисура и история на изкуството. Ученичка е на Глеб Памфилов. Работила е с Милош Форман и Серджо Леоне. Разбирам, че има делови контакти в средите на знаменитости в Холивуд, Европа и Русия. Лично се познава с Арнолд Шварценегер, Андрей Кончаловски, Карло Лицани. След пристигането си в САЩ започва работа в галерия, за да се издържа, въпреки че спечелва престижния конкурс "Сънданс" на Робърт Редфорд за литературен талант в киното. По-късно става професор по кинорежисура в университета на Южна Калифорния. В момента живее в Лос Анджелис. Тя е филмов сценарист, режисьор и независим продуцент. В Лос Анджелис живее и нейният син Тодор, който учи икономика и работи, за да се издържа.

Книгата й "Здравейте и доскоро" е запознанство с хората, "които имат интерес към моето творчество и към истината", казва тя. Книгата й се разпространява от Мария Марковска от издателство "Сребърен лъв" - книжна борса "Плеяда". "Здравейте и доскоро" отваря врата към следващи нейни проекти. В Холивуд понякога пише на английски стихове и текстове на песни, разкрива Маруся. Казва, че преди 2-3 месеца е написала поетично произведение в духа на 17 век, "когато рицарството все още съществува в Европа". То е родено от силно емоционално преживяване и може би ще стане спектакъл, подсказва някогашната Жулиета.

Дали е изпитала през живота си любовта на шекспировата героиня?

- Това остава моя тайна... - отговаря Маруся.