"Невероятната съдба на Амели Пулен" е невероятен филм. Ако някой оспори това, той е или мутант, който живее без сърце, или някаква особено закоравяла форма на интелектуален талибан. "Невероятната съдба на Амели Пулен" е филм, който те усмихва и разплаква в киното, кара те на излизане оттам да събираш плоски камъчета, за да правиш "жабки" в Перловската река, да обичаш ближния си и да пътуваш с метрото до последната спирка и обратно. "Невероятната съдба на Амели Пулен" е от онази рядка, искряща порода изкуство, която те кара да искаш отново и отново дозата си от него, както и да настояваш светът да бъде прекрасно място.

"Невероятната съдба на Амели Пулен" е филм, който трябва да бъде гледан и да бъде гледан повече от веднъж. Той е като хербаризирано цвете или като влюбване - ако го съхраняваш по правилата, можеш да го имаш до края на живота си, но може и да прелети покрай теб и да увехне, преди да го забележиш.

"Невероятната съдба на Амели Пулен" има невероятния шанс да бъде най-сетне забелязан от широката българска публика - след като бе прожектиран два-три пъти на фестивали ("София Филм Фест" и варненския "Любовта е лудост") пред претъпкани и щастливи зали, един френски арт-филм най-накрая ще пробие - с традиционното двугодишно закъснение, но по-добре късно, отколкото никога - в най-голямото столично кино "Сердика".

Както всички невероятни неща, "Невероятната съдба на Амели Пулен" е невероятно прост.

Това е история за порастването на едно самотно момиче, което иска на направи света по-хубав, и за това как то открива любовта. Филм за едно градинско джудже, което обикаля света в куфара на стюардеса. За младеж, който събира накъсаните снимки от кошчетата на фотороботите в парижкото метро и си прави албум от непознати.

В никой филм досега Париж не е бил толкова чист и приказен, и не е извиквал повече Хемингуеевото определение "безкраен празник". Никоя актриса няма кошутския поглед на ужасно младата Одри Тоту, когато гледа тъжно. Никога френското кино не е имало по-гениален младок от Матийо Касовиц.

Режисьорът Жан-Пиер Жьоне е майстор на всички жанрове, от футуристичната комедия "Деликатесен" до мрачния sci-fi хорър "Пришълецът 4". "Невероятната съдба на Амели Пулен" може да не е най-добрият филм тази година (с лекота можем да простим на Академията, че не му даде "Оскар" поне за чуждоезична продукция, защото този филм те научава и да прощаваш с лекота), но е най-ослепително красивият. Той е желиран бонбон на дъното на празната кутия, наивна приказка за лека нощ, отражение на слънчев лъч в локва. "Амели Пулен" не само кара светът да изглежда по-добър - той го прави такъв. Тичайте към киното. Веднага!



--

САМО СПОМЕНЪТ ОСТАВА

Продадоха кафенето на Амели



Парижкото бистро, послужило за декор на лентата, бе продадено това лято. Във филма на Жан Пиер Жоне, гледан от над 25 милиона души по цял свят, Амели е сервитьорка в кафенето "Ле дьо Мулен" ("Двете мелници") на улица "Льопик" в Монмартър.

Бившият собственик Клод Лабе не пожела да разкрие името на бъдещия стопанин, но увери, че атмосферата в заведението ще бъде съхранена и то няма да се превърне в неугледно място за бърза закуска. Няма да бъде променено и обзавеждането му.

В "Ле дьо Мулен" се развива по-голямата част от действието на "Невероятната съдба на Амели Пулен", номиниран за 5 награди "Оскар" тази пролет.