За шеста година, откакто се провежда националното външно оценяване на децата в 4-ти клас, учениците показват най-слаби резултати по геометрия. Другата област, в която знанията им са нестабилни, е историята - четвъртокласниците не помнят историческите факти, които са учили в предишните класове. Тазгодишните резултати потвърдиха за поредна година едни и същи пропуски на децата по различните предмети. Без промяна остават и задачите, при които те се справят добре. Така една от целите на външното оценяване - да се анализира в коя област децата имат пропуски, за да се насочат усилията там, остава неизпълнена.

Но като цяло резултатите по всички предмети с изключение на "Човекът и обществото" са по-високи от миналогодишните, което даде основание на експертите бодро да обявят, че четвъртокласниците са се справили много добре. "Креативни, знанията им отговарят на всички европейски изисквания и са по-добри от следващите класове", похвали ги просветният министър Сергей Игнатов.

Както всяка година и тази най-добре децата са се справили с въпросите по "Човекът и природата" (80.2% верни отговори). По български език и литература делът на верните отговори е 72.65% - подобрение с 2 процентни пункта спрямо миналата година. По "Човекът и обществото", където попадат и въпросите по история, децата показват по-слаби резултати - верните отговори тук са 72.7% (при 73.15% за м.г.). Най-слаби очаквано са резултатите по математика - 70.9% верни отговори при 68.7% за м.г.

Геометричните задачи, които изискват логическо мислене и прилагане на учен материал, но в по-нестандартна ситуация, отново се оказват най-трудните за децата. Такива задачи имаше и в миналогодишния тест и резултатите отново бяха най-ниските. Точно както и м.г., членуването и прилагателните имена, завършващи на -ен и -нен, най-често се бъркат от четвъртокласниците. Задачите за разбиране на жизнени процеси и физични явления също тормозят учениците. В историята децата са се препънали с въпроси, учени в предишните класове, което показва, че знанията им не са трайни. Този извод е обвързан и с друго заключение от миниматурите, което се наложи в годините - учителите изискват от децата да наизустяват учения материал, а не развиват логическото им мислене. В клас не се отделя достатъчно внимание върху задачи, свързани с развитието на познавателните умения, като мислене, внимание, пространствено ориентиране и др. Децата не се подготвят достатъчно и за да разбират процеси и явления, което в по-горните класове се засилва още повече. За първа година задачите, свързани с безопасността на движение, като например къде да се движи пешеходецът, когато няма банкет или тротоар, също са затруднили четвъртокласниците.

Задачите, с които децата са се справили най-добре, са по четене с разбиране, както и факти, свързани с изучавани творби и автори. Алгебричните задачи също са им по-лесни. Тези, при които използват диаграми за решаването им, както и са свързани с жизнения им опит, също не ги затрудняват. На въпросите, свързани с познаване на националните символи, децата също са отговори в голям процент правилно.

Както във всички предишни години и тези резултати бяха представени просто като числа, без задълбочени изводи, въпреки че предназначението им е да служат за анализ и подобряване на обучението. Според министерството такъв анализ ще има и той ще послужи за изготвяне на проектите за актуализиране на учебните програми. Проектите трябва да са готови в началото на юли.



ПО РЕГИОНИ

Няма драстични разлики в резултатите на децата по региони, обобщи Евгения Костадинова, шеф на дирекцията "Образователни програми и образователно съдържание" в МОМН. Въпреки това обаче разликата между представянето на най-добрия регион - Смолян, и най-слабия - Сливен, е 15 процентни пункта. Средният процент на верни отговори в Смолянско е 84.4%, а в Сливен - 69%. След Смолян по резултати са София и Благоевград.

Единствено в Пловдив четвъртокласниците т.г. са се представили по-зле в сравнение с м.г. Пловдив заедно със Стара Загора дели последните места в класацията по региони. В Търговище учениците са постигнали по-добри резултати от м.г., но въпреки това регионът е на предпоследно място в страната със 70% верни отговори. Децата от регионите Кърджали, Плевен, Монтана и Разград тази година са се представили значително по-добре от миналата.

ПО УЧИЛИЩА

17-те деца от "Г. Ст. Раковски" в с. Голямо Ново, Търговищко, са с най-слабия резултат - те са получили средно 8.5 т. при максимални 20. В негативната класация има още училище от Баня, Нова Загора и Мъглен. Тук обаче е и бургаското ОУ "Васил Левски", чиито ученици са събрали едва 9.74 т. Отличниците на страната са учениците от кюстендилското начално училище "Св. Климент Охридски" с 19.59 т. Само 1 стотна ги дели от второто по успех - варненското СОУ "Пейо К. Яворов" - 19.58 т. Още по едно варненско и пловдивско школо са в първата петица. Тя се завършва отново от Бургас - ОУ "Васил Априлов" - 19.43 т.

ДОГОДИНА

Миниматурите за 4-ти клас догодина ще са различни, като ще се акцентира повече върху упражнения и по-сериозни текстове, които изискват извличане на информация. Това обясни зам.-министърът Милена Дамянова, но не уточни дали ще има промяна в броя на въпросите, които сега са 20. Текстовете за преразказ почти винаги не се харесват от децата. Те обаче като цяло определят миниматурата като лесна. По четирите предмета ще има повече въпроси с отворени отговори, тоест децата ще трябва сами да напишат отговор, а не да изберат от посочените.