"Не ме гледай умно, българино!" - бе изригнал преди време г-н Георги Петрушев, властелин на прехода с холивудски псевдоним Жорж Ганчев. А българинът, грях ми на душата патриотична, фактически гледаше тогава и продължава да гледа днес тъпо. Тъпо като българин.

Опитвам се да му обяснявам нещата от живота и политиката. Без успех. Не мога. И философията не ми помага. Гледа си тъпо и това е.

Казвам му, примерно, че диверсифицирането на енергийните източници гарантира нашата енергийна независимост от руснашката империя на злото. А българинът се хили: Русия пък е цигарено зависима от България, щото руската армия пуши по устав "Родопи". Доматено зависими сме от Турция, картофено зависими от Полша и бананово зависими от Брега на слоновата кост.

Уганда диша последиците от американското природно замърсяване. Бай Тодор е зависим от Венчето от супера, щото му избира от най-прясното сирене и не го мами в кантара. Баба Гина е зависима от внучето си Петьо, щото й носи пенсията, а понякога й хвърля боклука. И прочие, вика.

Така че, поучава ме тъпият българин, в този съвременен свят, в това глобално село всички сме зависими от всички. Новите газопроводи - няма лошо да ги има, разбира се - означават единствено, че нараства броят на субектите, от които сме газово зависими.

Вари го, печи го, не вдява, май българинът му с българин! Куца му неодемократичната геополитическа ориентация.

Или, да речем, арабската революционна вълна. Голяма радост причини на прогресивно мислещата общественост, следователно и на мен. Тя не е от вчера, заля ни отдавна, помня прогонването на гадния човеконенавистнически сатрап Мохамед Реза Пахлави и булята му (не беше лошо девойчето!) от жадния за човеколюбива демокрация Иран. Що щастие, що щения, що чудо!

Да, бе, да, мрачно мърмори тъпо гледащият българин, демокрация - трънки и половина! Дойдоха на власт демократичните черночаршафести аятоласи и върнаха Иран в Средновековието, та сега се чудим какво да правим с атомната им бомба, салям алейкум, иншаллах!

Същото става днес в Либия, Египет и останалите знаменосци на Ал Кайда, Мюсюлмански братя и другите знайни и незнайни либерализирани ислямистки перспективи - сее злобни прокоби българинът. - Ще видите вие тирани, ще видите диктатори, като ви дойдат прогресивното рязане на езици и хуманното претрепване с камъняци! Да не говорим, пепел ни на езика, за невероятно справедливото рутене на световни търговски центрове!

Бати и българинът, няма спасение от онова, което е неспасяемо!

Ами проблемът с бездомните кучета! И там пълно неразбиране!

Цитираш му какво е казал националният омбудсман Константин Пенчев в култово интервю за "Труд": "За да се реши въпросът, обяснява омбудсманът, подходът трябва да е следният - вземаш, кастрираш, обезпаразитяваш и връщаш на същото място. Защото е доказано, че ако не върнеш кучето на същото място или го убиеш, просто се появяват други на негово място".

Реакцията на българина е очаквано тъпа - хомерически смях. Можеш ли ти на мен да ми обясниш, че после да го обясниш и на интелектуалния юнак Пенчев, кой и кога е доказал, че ако не върнеш кучето на същото място или го убиеш, други се появяват на неговото място?

Доказал го е колегата Смирненски, глупако, наставлявам дидактично, в стихотворението "Йохан", преди деветдесетина години:

"Безумци! Всяка капка кръв пред вас

ще бликне нови хиляди борци!"

Разбра ли, викам! Трепеш кучето, бликват нови хиляди кучета. Ама на същото място, ясно! Кривнеш ли две пресечки, отиде, та се не видя!

А къде бликват новите хиляди помияри, ако не си утрепал оня, първия - пита тъпият българин и отговор не иска.

Пустота, что делать! Душевна!