|
| *** |
В началото я наричаха преди всичко "бананова република". Звучеше уж критично, обаче смешно - бананова република без банани (да добавя - и без република при управлението на мадридския пилигрим).
После взеха да пробутват на изгладнялото население каламбура как всички държави по света си имали мафия, докато у нас мафията си имала държава. Република санким от италиански (т.е. мафиотски) тип.
Това определение, въпреки бездоказателствената си убедителност, някак разми нещата, интернационализира основните характеристики, разпиля ги из земното кълбо и потопи в карашъка култовата балканска специфика.
Лично аз в хода на теоретичната си еволюция стигнах до заключението, че както Съединените щати съвсем заслужено биват наричани "страната на неограничените възможности", така и родината заслужава да бъде наричана "страната на неограничените невъзможности". Щото всяко явление, определяно като абсолютно невъзможно, тук се оказва абсолютно възможно.
Напоследък, честно казано, клоня към дефиницията "бандитска държава" (с подзаглавие "санджакът на пинизите"). Графично го бива; като абревиатура е върхът - Бандитска България - ББ (като Бриджит Бардо или Бойко Борисов).
"Бандитска" не е същото като "мафиотска"; по-близо е до "хайдушка", което кореспондира с тезата за всеобщата хайдутизация на страната (с краен етап конкретизираната "управленска мутризация").
А защо "бандитска"? Ами защото в нея народните началници безогледно и масирано си служат с бандитски иширети. Сигурен съм, че хората от моето поколение помнят легендарната хъшлашка песен:
"Юнга, защо пробутваш ми пинизи,
че корабът пред нас е пълен със мангизи!"
Там имаше и друг въпрос ("Боцмане, къде си, куче еднооко?"), но няма да го цитирам - отговорът е забранен за читатели под 25 години.
Та така. Отечествените юнги непрекъснато ни пробутват пинизи.
Пробутват ни пинизи, примерно, че се борят самоотвержено и принципно с организираната престъпност. А всъщност всички самоотвержени властници досега фактически са нанасяли удари по конкуренцията и са разчиствали терена на бившите и настоящите си авери в далавераджийството. Затуй днес прокуратурата е подгонила Гриша Ганчев и Христо Ковачки, докато Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо си кютат в бей гибито. Същото диференциране си личи в отношението към шефовете на двете медийни империи. Хвани едните, удари другите, дето се вика, но удрят само едните.
Или олигархичният вариант на класическия номер на китайката. Пробутват ни пинизи, че най-накрая ще изправят пред справедлив съд главните олигарси. И ги съдят за нещо, за което предварително са сигурни, че не са виновни, оправдават, гърмят по медиите "невинен", внушават екстраполирана "невинност" по всички възможни обвинения.
Олигархът "X" е следствен, да кажем, по пет обвинения. Избират да го съдят по онова от тях, по което нямат събрани достатъчно доказателства. Олигархът "Y" пере пари; съдят го за трафик на проститутки (и за щръкнало ляво ухо). Олигархът "Z" изнася проститутки; съдят го за пране на пари, дребно хулиганство и уголемена простата. И така нататък.
Резултатите от подобни пинизи са предварително известни.
Измъченото общество посреща в топлите си обятия невинниците Валентин Димитров-Топлото, Стефан Софиянски, Валентин Върбанов, Николай Цонев, Емилия Масларова, кого ли не.
В основата на неограничените невъзможности са именно пинизите.
Историческо възмездие, къде си, куче еднооко?
