След залез-слънце любимото занимание на министър Дянков бе да облича пижамата с щампа Супермен на малкия син и да обикаля столицата в стръвно преследване на злостни закононарушители. С леки подхвърчания: подскок, разперване на ръце, едносекундно планиране на 3 см от тротоара и друс пред портите на заведенията.

Постъпи така и тази вечер.

За начало на нощната си проверка бе избрал уютна бирария. Влетя сред масите, раздаде озъбени усмивки и подло запредлага огънче на клиентите. Двама от тях, видимо почерпени, разчувствано приеха и след като мигновено бяха нахокани на англо-българо-криптонски, заспаха на масите си.

Във второто заведение финансовият министър се скри зад една декоративна палма и зачака някой да запали цигара, като идеята му беше още в зародиш да преустанови недоразумението, замеряйки пушача с пепелник от ковано желязо. За изненада на министъра обаче посетителите педантично излизаха да пушат навън. И той безславно се оттегли от заведението с пепелника.

Едва в третото заведение още на влизане Супер Дянков с удовлетворение съзря талази тежък пушек. Чувството му за справедливост задрънча като парламентарен звънец, удрян от Цецка Цачева, когато е прекалила с кафетата. Той се стрелна във всички посоки едновременно, готов за разправа.

В крайното сепаре някой с внушителни очертания припалваше нова пура от още тлеещ пурен фас.

- Аха! - викна Дянков и с ефектно завъртане се приземи пред нарушителя. - Пушим, значи!

Ентусиазмът му обаче се спихна, щом съзря, че корпулентната фигура принадлежи на Министър-председателя. Атакуваният така се стресна, че неволно отчупи половината маса, за да я използва като щит. След това понечи да неутрализира пижамения луд със саблен удар през гръкляна. Но преди да замахне, разпозна физиономията на Дянков. И се развика:

- Кви ги вършиш бе, Дянков? Луд ли си, за малко да те утепам!

На което финансовият министър, свил се като гъсеничка, докосната от божествен показалец, отрони:

- То аз, нали... проверки правя... - след което пое опушен въздух и събра сили да продължи: - Така не даваме добър пример, гусин премиер...

- Моят пример винаги е добър... дори когато не е - Министър-Председателят опита да перифразира Ал Пачино в "Белязания" или Христо Радевски в "Към Партията", - плюс това, виж, че наоколо няма никой, всички са по протести някъде, на никого не преча с пурата.

- Но все пак - надъхан от костюма си, Дянчето ставаше безразсъдно смел, - нали само на открити места се бяхме разбрали...

- Абе, Дянков - прекъсна го Министър-председателят, - каква е тая пижама? Не виждаш ли, че ти е поне десет номера по-малка, излагаш кабинета така!

- На Супермен е... - отговори Дянков и опъна предната част на пижамата си. - Ей го на картинката...

- И кво, мислиш, че тоя е по-добър от мене, така ли? - сардонично се усмихна премиерът. - Сложил един клин, метнал едно наметало и вече е голямата работа...

Финансовият министър виновно мълчеше.

- И какво казваш, значи... - уж разсеяно попита премиерът, - че сме се разбрали само на открити места да се пуши? Добре.

След което с всичка сила се засили към една стена в заведението и след като на няколко пъти се блъска в нея, пада, става и пак се блъска, мазилката се напука, чу се глух тътен, стената поддаде и се срути. Повтори същото с още една стена и постигна откритост на заведението по тълкуванието на здравната инспекция.

- Ето - кимна навън премиерът, тупайки мръсотията от себе си, - вече сме на теферич.

Миг по-късно таванът също тръгна да се срутва, но премиерът спокойно го задържа с глава. Със скърцане на шийни прешлени обърна пурата към Дянков.

- Запали ми я, че изгасна... Супершменти капели ще ми търкаляш на мене ти...