|
| *** |
Всъщност Сократ знаел много работи. И много добре знаел, че ги знаел. С това обаче искал да каже, че знае доста повече от всичко живо около него, но въпреки това не претендира, че знае всичко.
Питал съм се доколко днешните мъдреци са готови да си признаят, че нищо не знаят. Питал съм се и до каква степен днешните политици са наясно с обстоятелството, че с почти нищо не са наясно.
Възможните варианти на древната мъдрост са:
А. - "Аз знам, че нищо не знам."
Б. - "Аз знам, че знам всичко."
В. - "Аз не знам, че знам всичко."
Г. - "Аз не знам, че нищо не знам."
Родните политици и общественици ги покриват до дупка.
Омбудсманът Константин Пенчев, примерно, наскоро похвали общините отличнички, които се справяли с проблема за бездомните кучета, и заклейми общините двойкаджии, които не се справяли с проблема за бездомните кучета. Имало такива данни, изповяда се той в края на май пред "Труд". Не каза откъде ги е взел - нямало единен регистър на всички помияри, но имало данни.
С други думи, аз не знам, че не знам колко са помиярите из отечеството, обаче знам, че знам колко са и колко не са в отделните общини.
А пък общините двойкаджии се изхитрявали да хвърлят своите кучета на територията на общините отличнички. Както му разказал един кмет, плащали на роми, които ги товарели във вагонетки и ги хвърляли в съседната община.
Аз знам, санким, да се правя, че знам почти всички работи, но всъщност не знам, че не знам откъде съм ги взел тези вагонетки. И знам, че не знам защо пътните връзки между българските общини се осъществяват с теснолинейки.
(Още по-опасно, апропо, за общините би било да си прехвърлят, макар и не задължително с вагонетки, бездомни природозащитници).
Павел Шопов, да кажем, си закача слушалки за симултанен превод наопаки, стърчащи над ушите му като персонални космически антени. И кипи от щастие - старо гадже му се обадило да му каже: "Много си сладък с тези слушалчици". Мое гадже да бе, бих я срязал - не вижда ли, че Павката е сладък и без слушалчици, само със стърчащи ушички! Нейсе!
Не съм луд, бе, ей, вика сладурът, нямам жълта книжка. "И политически, и човешки съм спокоен". Аз не знам, тоест, че изобщо не ща да знам за моето психическо неравновесие, но знам, че незнайно защо знам за политическото спокойствие на спокойната си сладуранска човещина.
Тук му е мястото да си спомня за един извънредно спокоен чешит, който на среднощен ловджийски гуляй показа жълтата си тапия от Наречен с ясно медицинско заключение: "Изписан с подобрение. Смее се безпричинно."
Или да вземем фискалния корифей Дянков. Синът му (да е живо и здраво детето!) след тежка травма бе спасен от нашите лекари. Бащата вместо едно "Благодаря!", поне за привилегированото специално обслужване, го изтегли с погнуса и го проводи в Щатите - там били по-добри специалисти.
Работата е там, че гнусливият имигрант ползва здравни услуги, без да е здравно осигурен (и дори без да е безработен циганин). Самият той не знае дали би могъл да се сети поради что граби от здравния фонд.
Освен това финансовият министър е спретнал семейното си гнездо в резиденция Бояна. Не се знае знае ли се дали там плаща нещо. Самият Дянков знае добре, че не знае каква е причината за началническото нахалство!
Аз лично не знам, честно казано, знае ли изобщо някой поради что!
И Сократ да го питате, на бас, няма да знае!
Ма той пък какво ли е знаел!
