Днешните деца се раждат научени.

Даже някои по-опитни родители твърдят, че те се раждат с по едно-две висши образования в джоба.

При това положение защо все се мъчим да ги научим на разни неща?

Всъщност нека видим на какво ги учим ние.

Учим нашите деца, че от къщи без бронирана жилетка не бива да излизат, защото рейс навреме може и да няма, но престрелка по всяко време може да има.

Често им говорим, че за разлика от бойното поле, където бомба не гърми два пъти на едно и също място, на нашите улици бомбите гърмят на едно и също място толкова пъти, колкото трябва.

Втълпяваме им, че трябва да стигнат до училището не по най-краткия, а по най-безопасния маршрут и макар то да е на две преки от къщи, отиването до него включва от пътуване с два рейса до прескачане на огради, спускане по олуци и пълзене през храсти.

Между другото постоянно им припомняме да внимават с храстите, защото за разлика от безбройните фондации за закрила на децата, които са заети с усвояване на различни средства от всякакви източници, педофилите действат на доброволни начала, и при това действат усърдно.

Имаме желание децата да разберат, че наркотиците са нещо много лошо, въпреки че се продават на всеки ъгъл за по левче, - а знанието е нещо много добро, въпреки че комплект учебници струват майка си и баща си.

Поддържаме тезата, че най-важното за децата е да се учат добре в училище и се правим, че понятие си нямаме кое е най-добре уреденото и ефективно училище у нас - улицата.

Говорим им разпалено, че мислим за тяхното бъдеще и че правим всичко възможно то да е по-добро, - и непрекъснато им повтаряме това, макар че гледайки нашето настояще, децата много ясно виждат какво ги очаква.

Питали ли сте се някога защо толкова усърдно учим нашите деца на всичко това?

Може би защото искаме да не научат, че дължат всичко това на нас.

Наивно.

Както вече казахме, днешните деца си се раждат научени.