Поредното предписание долетя от Брюксел. За кучетата. Бездомните кучета, наречени простонародному "помияри". Както фактически наричаме и политиците, само дето ония не са бездомни, а многодомни.
Да не сте посмели да избивате горките милички кученца, ей, диваци балкански с диваците ви балкански, викат със заплашителен акцент европейските чиновници! Заповядваме да ги настанявате в петзвездни приюти с по 4 квадратни метра жилищна площ на муцунеста единица.
Прави са европейските чорбаджии! С разгащени аргати като нас - само така, че бива и още пo така, строго, но справедливо, с тояга в едната ръка, обаче с тояга и в другата ръка (морковите са за гърците).
Само че малко пресилено, според мен. Ние и без това вече сме решили и този въпрос, и всички зоологически въпроси точно както са ни съветвали да ги решаваме от европейската централа.
От известно време всъщност направо сме си надвили на харча. България вече е просперираща държава, с ограничена безработица, с високи, направо непосилни за изразходване заплати и пенсии, гъста мрежа от университети и магистрали, абсолютно дезорганизирана престъпност, щастливи граждани, щастливи селяни, щастливи гейчета, щастливи хермафродитчета.
Така че напълно закономерно е да обърнем вече хуманен поглед към цивилизационните права на нещастните животинки.
Първият тласък към зверска справедливост бе даден от Бриджитката. По неин вопъл прибрахме танцуващите мечки в Белица, в парк за реадаптация. Там всичко е в името на косматите същества, за благото на косматите същества - басейни, бърлоги, хранилки, медицински и дентални услуги, чесане, фризури, масажи, педикюри, к'вото им душа сака.
ГКПП-тата с Гърция ни излязоха през носа, обаче устискахме. Нямаше как, трябваше да запазим фауната и флората. На Илинден - Ексохи мушнахме пътя в тунел и оставихме отгоре мечи надлез, да минават необезпокоявани тамошните ексохийски мечки, щото те много ценни, не танцуват, вярно, обаче опрашват популацията на планинския клек.
На Кулата - Промахон прекарваме местните вълци със затворен лифт над магистралата, а последните десетина километра от Златоград - Термес пътниците минават пеш, тикайки автомобилите си, щото иначе въздушното течение засмуквало черноперите въртиопашки.
Кокошките ни тичат свободни и щастливи, ухилени до уши, снасят яйца, та пушек се вдига, и кудкудякат, та и там пушек се вдига.
Ами прасетата! Тропкат, миличките, в уютни кочини с ламиниран паркет и стенни плафониери, възторжено ритат шарени топки, грухтят весело, квичат оптимистично, aкат и чишкат със защитено достойнство.
Разбира се, че и за помиярчетата, душиците, ще се погрижим! Никакво приспиване (дори да го наречем "евтаназия", защото и те като човеците имат свободна воля да живеят или да не живеят!).
Ще им издигнем луксозни хотели, с климатични инсталации, притъмнени спални, СПА процедури, организирано вечерно хорово виене в до мажор и цялостно музикално оформление с недовършените композиции на Чайковски, Римски-Корсаков и Дунаевски-Смит.
Е, и сигурно ще се наложи да им подхвърляме по един старец месечно: "Ам, сладичко, ам-ам, муцинка, амни го тоя лош чичко!"
P.S. А някакъв мръсник взел, че написал:
ОДА ЗА БЕЗДОМНИТЕ КУЧЕТА
Във Англия доста отдавна
овцете изядоха хората.
Въпросът е - тайно ли, явно ли,
дали се повтаря историята?
Отчасти. Но с малка корекция.
Овца не остана в България.
Затуй със общинска протекция
сега ни ядат помиярите.
Да не сте посмели да избивате горките милички кученца, ей, диваци балкански с диваците ви балкански, викат със заплашителен акцент европейските чиновници! Заповядваме да ги настанявате в петзвездни приюти с по 4 квадратни метра жилищна площ на муцунеста единица.
Професоре, преигравате! Брюксел нищо подобно не ни нарежда. Разровете се из интернет и ще разберете, че британските и френските закони допускат легално умъртвяване на непотърсените до определен срок кучета. В тези страни кастриране и обратно пускане няма. Даваха се линкове към тези закони и то няколко пъти.
Настоящият български закон е изключително калпав, причините да бъде натрапен такъв закон и Вие ги знаете, защото неведнъж са обсъждани.