Искам да кажа няколко думи за медийната среда в България, за свободата на словото и свободата на свинщината; за етичния кодекс на мафията и за морално-духовните категории в журналистиката. И друго за каквото се сетя. Аз поне не се страхувам да казвам едно, после обратното, после да си балансирам мнението някъде в златната среда между Орлов мост и "Алеко". Това е демокрацията - свобода на мненията, свобода на противоречията, плурализъм до дупка. Аз съм дотолкова плувнал в плурализъм, че мога сам да си пиша закони, сам да ги нарушавам, сам да ги подложа на широко обсъждане, да изслушам всички свои мнения и накрая да взема най-доброто решение. Което на следващия ден може вече да е най-лошото, но аз пак ще съумея да постъпя по най-добрия начин и да обясня защо това е добро. Сиреч имам смелостта да действам и да противодействам с голяма сила и политическа воля.

Как разбирам аз добрата журналистика и национално отговорна мафия.

Правилната журналистика ще вземе едно мое изказване и от целия егоманиашки хаос ще извлече есенцията, която винаги е една и съща: "Бойко погва лошите", "Бойко отсече: няма да го бъде/ще го бъде!" и други от сорта. Това не значи да се кара по калъп, напротив. Само давам структурната рамка. Следя с неудоволствие старателните медии - отношението е правилно, изпълнението - шаблонно, безстрастно. Няма въображение, динамика. Нека дам такъв пример. Знаете, че има жени, които не е нужно да ухажваш твърде дълго. Ако е наистина професионалист, тя ще направи така, че да забравиш колко пари струва и въобще, че си плащал. Тя ще се престори, че наистина има нужда от теб и ще го изиграе така добре, че сама ще повярва в илюзията. Това е школата на Станиславски-Рихтер в българската журналистиката - да съпреживяваш емоциите на Премиера си, така че да разтърсиш читателя и да му напукаш мазилката. Така че аз съм изключителен демократ - виждате, че и усърдните медии критикувам, за да се стараят още повече и най-вече - да се държат естествено. Иначе са сериозни мафиоти, коректни.

А какво представляват неправилните медии.

Неправилните медии мрънкат на съветски: ваше дело кривое, мрън, мрън. Има и други - уж с желание да са правилни, ама то държавните пари, верно че са възобновяем източник, но не са безкрайна величина. И като не могат да изкрънкат - дрънкат. И те са мафия, но софистицирана, пък аз обичам простите неща.

Аз разбирам - критика. Ама като те критикуват, да има някаква тръпка, да ме възбудят, да ме стимулират да стана още по-отдаден на народа си. Добрата критика няма и да усетиш, че е критика, ами подсъзнателно ще се поправиш.

Хващам един вестник, отварям го напосоки, слагам си пръста със затворени очи - мойто име! В негативен контекст. Даже няма нужда да чета какво са написали, то е ясно, че ме "хранят", както се казва по новите жаргони. И тъй си ме карат - на лице, на опако. На първа страница ми е лицето, на последна страница - мойта "кръгла манастирска трапеза", както е казал фейлетонистът**.

А закон за медиите, а? Знам как да го вкарам неусетно почти. Моят приятел популистът Орбан не е лишен от качества, но с медийния закон тръгна малко урбулешката, та го скръцкаха и вързаха на брюкселска джувка. Аз ще направя един обход, така да се каже - поръчал съм на фондация "Конрад Аденауер" да ми изкове едно законче за медиите, после аз и Цвъко ще го пипнем да му сложим блясък в очите, де викат художниците. И ще настане такава публичност - вече наистина като в публичен дом, да му е драго на човек.

Та това са моите стихийни мисли на този етап.

-------------

* Иво Балев

** Цитатът е от Ботев. Истинският ББ надали би се изразил така за телесните си извивки, нито пък подозирам залитания по Станиславски. Но ББ е много повече от самия себе си, за да го оставяме в нешироките граници на способите му за себеизразяване. Уточнявам това, защото ме критикуват за недостоверност на персонажите. Никой не твърди, че те са индентични с прототипите си - кому е нужно?