"Телеграф" бил нещо против улеснения достъп до порнография. Любопитно.

"Порното само с код", съобщава за решението на СЕМ вестникът, илюстрирайки го със съответен кадър на 1-а и 5-а страница.

Тук ще направим едно юридическо отклонение. Още по времето на Костов имаше законодателни дебати, за да се даде юридическо тълкувание що е порнографски материал. Чак през 2007 година това бе сторено и облечено в нормативна рамка. Снимката на "Телеграф" определено отговаря на последната дефиниция, която дава НК: "похотливо показване на половите органи на лице".

Важен е жестът - на 12-а стр. в същия вестник авторка пледира за по-строги мерки срещу порочното явление: "Филмите за големи стигат до малките. Кой (не)иска порно?" Следват препоръки за ограничаване на достъпа. Поне към този материал снимката е като за семейна публика, но иначе ценителите могат да открият по нещичко на 1-а, 3-а, 5-а и 38 стр. в същото книжно тяло. А има и материал, в който лицето Борис Дали си попипва съдържимото на дънките в знак на презрение към столичното 7-о РПУ, където бил разпитан, няма значение за какво.

От "Галерия" пък тръгна една жълтория с усещане за софтпорно елементи, дето преля и към конвенционалната преса. "24 часа" дава трибуна на твърденията, че ББ пращал сочни есемеси, толкова неприлични, че 14-годишната тогава тенисистка Сесил Каратанчева не разбирала съдържанието им.

Вярно ли е, не е ли - кой да ти каже?! Звучи донякъде достоверно, но както казва ББ по друг повод - компромати се правят с добре подбрани истини и полуистини, така че да звучат правдиво. В порното поне всичко е ясно - то е само по себе си веществено доказателствено средство. Но звучи и изглежда пошло и неестествено. В този смисъл - пример за откровено порнографска дописка имаме в "Монитор". В заглавието "Шефката на съдиите аут от Темида" единственото неясно е как се излиза "аут" от клетата богиня. Само порнографско тълкувание ни хрумва.