Помня, при едно от посещенията си в Гърция, след режима на черните полковници, Тодор Живков бе заявил: "Ние с господин Караманлис вече влезнааме в историята и никой не мое ни извади оттам!"

Което си е точно така. Влезнаа, гяволите, и не моем ги мръдна.

Всъщност влизането в историята е сравнително лесно. Трудно е да останеш там. Още по-трудно да останеш тъй, че да те помнят с добро.

Тия дни премиерът Бойко Борисов решително изплагиатства някогашното заявление на духовния си гуру и рече: "Ние с Роската и Кристалинчето вече влезнааме в историята и никой не мое ни извади оттам!"

Което апропо си е точно така. Влезнаа, честен кръст!

С чувство на възторжена безчувственост балканското племе отгърна страниците на учебника по история за 11 клас с нацвъканите исторически имена на най-новите и предишните гиганти на прехода. А смесеният хор на Министерския съвет отпя стегнато: "От днеска нататък българският род история има и става народ, честито и искрени конграчулейшънс!"

Междувременно чалгаджийката Соня Иванова изпя песента "Гербер" и облъчи стреснатата аудитория с лирико-политическото предупреждение: "Да бъдеш гербер никак не е лесно, поникваш и отново разцъфтяваш".

В предупреждението очевидно не бе отчетено обстоятелството, че всяко поникнало цвете цъфти за първи път, а не отново. За да цъфти отново, би трябвало не да е току-що поникнало, а да е цъфтяло вече, да е прецъфтяло и след това пак да цъфне. Като при кестените по "Руски" на Башева.

После девойката си призна, че е имала предвид Бойко. "Че кой не го харесва?" попита риторично тя и моментално избяга, за да не чуе отговора.

Така или иначе изникна въпросът за включването на премиера Борисов и в учебника по пеене. Близко до ума на всеки малоумник е и закономерното му присъствие в учебниците по физика на преклонената главичка, химия на националната апатия и биология на безгръбначните.

И в учебника по български език и литература, разбира се. Като не би било лошо съответната глава да започва с куплета:

Откакто за властта се хванаха,

доказаха ни го изрично -

търпението има граници,

нахалството е безгранично.

Но проблемът има и по-важна страна. Господин премиерът фактически олицетворява осъществения идеал, разгърнат преди 1989 г. в почти всички партийни документи и решения, в научни доклади и тържествени слова, в асамблеи на мира и всенародни Рьорихо-Леонардови програми, по цялата мрежа от идеологически заклинания - всестранно развитата личност!

Той бди денонощно за нас и нашето национално достойнство; пази ни от враговете; плаща ни заплатите и пенсиите; дълбае метрото, строи спортни съоръжения и опъва магистрали; сваля данъците ни; лекува болестите ни; награждава ни за постиженията; наказва ни за провиненията.

Той е смел пожарникар, ченге №1, внушителен генерал (макар да не знае как се козирува), гениален доктор по психология, успешен столичен кмет, още по-успешен премиер, велик партиен лидер, силна мутра, способен сенчест бизнесмен, футболист, тенисист, художник, писател, к'ъв ли не.

Затова се притеснявам ще могат ли дори всички учебници за всички възможни класове да отразят цялостния му лик, да обхванат необхващаемото, да обгърнат необгръщаемото, да изчерпят неизчерпаемото!

Всъщност Бойко е предречен от Ленин, според когото в бъдеще ще пристъпим към възпитанието, обучението и подготовката на "всестранно развити и всестранно подготвени хора, хора, които могат всичко да правят". "Към това - сигурен е той - комунизмът върви, трябва да върви и ще дойде".

Ами дойде. Вървя, вървя и дойде. Изпълни си предназначението.

И закъде ще върви по-нататък, главата ми не го побира.