Гюрови вечерят в хола си. Храната е нахвърляна върху разгънат на паркета вестник, а те са насядали на пода наоколо, дъвчат македонска наденица и прикриват лицата си, досущ като криминално проявени, бягащи от глутница репортерки, преследващи ги из коридорите на окръжен съд. Свети им само тънка восъчна свещ, завряна в гърлото на празна бутилка от бира. Пламъкът й се люлее и нервно потрепва, а по сивкавите, оголени от тапетите стени - криви и страшни, танцуват черни сенки. Отворената врата към балкона някак безнадеждно и бавно изскърцва, сякаш ръката на невидим вампир, любопитен да разбере смазвани ли са наскоро пантите, я движи напред-назад. Липсва само буря навън, та всичко да е съвсем по холивудски. Ей така, проливен дъжд бие в стъклата на прозорците, вятър превива околните дървеса и синкави мълнии трещят над покривите.

- Миче, защо телевизорът е още тука? - шепне, мляскайки, Гюров. - Нали още завчера се разбрахме да го отнесете у Пешеви!

- Пешева отказа. Няма да го взема, вика! Сутринта Михайлови донесоха хладилник, пералня и трикрилен гардероб! Кажи ми, вика, къде да го сложим! С Цеко вече не можем да се разминем из апартамента! А и Жечка от вход "Д" направо ни побърка с тоя бюфет, дето го набута в тоалетната! Цеко с неговата простата, вика, дето по пет пъти става нощем, сега му се налага в умивалника в кухнята да го прави! Не мога, вика ми, разбери ме!

- Опита ли в училището?

- Там пък е абсурд да го вземат! Директорката такава физиономия направи, салатата ти да се вкисне! Вика, в никакъв случай. Един етаж сме освободили за тая работа, но все пак трябва да имате предвид, че независимо от това, че сме във ваканция, има и ремонти да се правят по класните стаи. Къде ще учат децата ви, вика, като почнем през септември! Правим всичко, за да помогнем на хората от квартала, но повече от един етаж не мога да отпусна! - И ме води да ми покаже - наистина цял един етаж и класните стаи, и коридорите, че и тоалетните, са заети с какво ли не. Холни гарнитури, спални, секции, че и вани... Права е жената!

- Значи ще трябва утре да го карам тоя телевизор при майка ти в Силистра! - въздиша Гюров и отхапва от наденицата. - Шестотин километра натам, шестстотин километра насам! Ще се скапя, ама какво друго може да се направи?... Мишо, какво става с твоя физик?

- Всичко е наред, тате! - отвръща Мишо. - Всички радиатори и всички брави и дръжки на вратите сме ги включили към трафопоста при блок 124 "Б". Значи, дръпваш шалтера и ти пука - кой се допре до тях, треска го ток петстотин волта! Все едно "Гънс енд роузис" на "Мах" си пуснал!

- Какво си пуснал?

- "Гънс енд роузис"! На "Мах"! Искам да кажа, разбива го! Бе, неочаквано добра комбинация! Направо мивката кърти!

- Мимозче, ти отнесе ли килима при приятелката ти?

- О, тате, толкова тежък беше. Още ми треперят краката.

- Няма как, мойто момиче. Всички трябва да участваме! - гали я по русата главица Гюров. - Значи всичко е наред. Утре идват майсторите да вдигнат паркета. Разбрал съм се с колегата Иванов да го складираме в мазето му. А вдругиден пристигат хората от "Ню Европанелпроект".

- Те пък защо? - озадачава се Гюрова.

- Как защо? Не си ли гледала по телевизията предаването "И ний сме дали нещо на света". Значи в "Ню Европанелпроект" са изобретили страхотно устройство! Действа безотказно! Влезне ли ти някой в къщата, докато те няма, една крачка да направи в антрето - и цялата таванска плоча на апартамента се откъртва и пада върху него! Дванайсет тона са това! Прави го на кетчуп!

Семейство Гюрови се готвеше да замине за двадесет дни на море. На почивка...