Опашката в кварталната аптека бавно пъпли към гишето. Никой не бърза и никой не припада. Пристъпваме от крак на крак, спираме за почивка. Разменяме си стари рецепти - главно от народната медицина и знахарството, които лекуват разни болежки. Приготвени от билки и без странични отражения. А всички знаехме, че каквото и да лекуваме, истинската ни грижа е в страничните отражения.

- Много се заседях нещо пред телевизора - ще каже някой, - страх ме е да не хвана маясъл.

Друг ще му отговори:

- Ще вземете от бял равнец корените, стеблото, листата и цвета. На една стиска равнец турете половинка бяло вино, сварете го, разделете сока на две части, изпийте го на две сутрини. И така ще правите двайсетина дни. Това е най-добрата и най-простата рецепта за лекуването на маясъл.

После друг ще се намеси:

- Равнецът се ражда навсякъде, има го много по ливадите и баирите, цветът му е бял, отгоре е равен, има два сорта - бял и жълт.

Тука вече опашката напълно оживява и всеки дава съвет:

- При толкова много заседяване на едното място ще трябва да се вземат мерки отдалеко срещу маясъл.

- През зимата ни бял, ни жълт равнец ще намерите.

Идва и моят ред, заставам пред аптекарката и спокойно заявявам:

- Кило пирони петсантиметрови.

Аптекарката отговаря, без да ме погледне:

- Няма.

- А маджун? Или поне гипс?

- Майтапите ли се? - пита уморено аптекарката.

- Никак даже. Но не виждам причина да не предлагате такива стоки.

Това е аптека.

- Знам какво е.

Опашката се умълчава.

- Нищо не ви пречи - казвам - да влезете най-после в крак с времето, в което живеем, и да отговаряте на най-обикновените стандарти на деня.

Аптекарката сяда на стола си и мълчи.

- Вие - казвам - си мислите, че сте някакво велико изключение от правилата.

- От кои правила?

- От тези, по които всички ние живеем всеки ден. У нас лошите са добри, кривите са красиви, здравите са болни, храните и напитките ни са менте, но все гледаме да е по-евтино това менте. Кажете ми кое е на мястото си? Президентът на държавата развива туризма и чертае технологични клъстери, премиерът денонощно изнася лекции по всичкология. Министърът на културата коментира лекарите, земеделският говори за образованието, а този по вътрешните въпроси - за всичко останало. Телевизорът ми дава единствено убийства и природни бедствия, но не отваря и дума за живота на обикновения зрител.

- Ама това хич не е живот - обажда се някой от опашката.

Друг добавя:

- Полицията ни коментира агитките по мачовете, но не и апашите по улицата.

- А финансовият министър - по всички въпроси се изказва, но като говори за пари, качва поне октава!

- И какво - вика аптекарката, - какво искате от мен?

- Искаме - казвам - и вие да му отпуснете края и да продавате всичко, което можете и което е нужно на нас, обикновените пациенти. А не да се правите на толкова принципни!

- И без това нямате много примери в държавата - подкрепят ме от опашката.

- Колкото и лекарства да купуваме, едното ни око все е в народната медицина.

- Абе нищо не ни е наред!

- Станете като другото в държавата, друго не искаме - рекох. - Толкова сте чистички и подредени, че на човек да му прилошее от вас. Сега си тръгвам, но утре пак ще дойда и освен аспирин ще искам кило пирони и малко маджун. Чао!

- Аз - казва друг, - ще искам един буркан туршия!

- Аз - хляб, салам и сирене.

- И ракия.

Излизам от аптеката.

- Добре им го рекохте!

- Само те пък ще държат на принципите си, хайде де!

После ме дърпат настрани и ми казват:

- Ако бълха или друго животно влизат в ухото ви, напълва се ухото с дървено масло и животното се удавя. Това се прави 2-3 пъти на ден. От маслото няма вреда - важното е да си помагаме в тези дни на преход.

- Важно си е - съгласявам се аз.