Петров Куката - таен агент на ДАНС, влезе в кръчмата на хлад. Отвън масичките бяха претъпкани, но залата с климатик зееше почти празна. Ако не се брояха двете пенсионерки на високите столчета - които пиеха кафе, келнерката и барманът. Разбираемо! Вътре не се пушеше. Но въпреки това на една от масите до бара се бе настанил самотен гражданин. Бодваше си лениво от едно цяло печено прасенце - с лимон в странно ухилената зурла и стрък магданоз забит под опашката. На масата имаше още половин шише "Гъмза". И кутия цигари със запалка!

Куката се усмихна ехидно и скришом потри ръце. Съдбата му се усмихваше! Той бе принуден да заработва и частно като агент под прикритие и към районната санитарна инспекция в борбата й против тютюнопушенето. Неговото име задължаваше. Колегите в службата се гледаха под лупа един друг, а всички следяха него - както си му е редът. Получаваше най-ниската заплата без лев бонуси. Затова се налагаше да търси допълнителни доходи...

Седна срещу мъжа, тропна картата си пред него и го изгледа лошо:

- Свинско, винско и... цигарки? И какво ще правим сега, а? Акт по закона за народното здраве?

- Аз не пуша, господине, виждате - отвърна спокойно онзи.

- Ами цигарите, запалката?

- Всеки ден си купувам по една-две кутии и ги подарявам на онези, които се запишат в Партията. Аз съм партийният отговорник на квартала. Хората ме знаят и идват тук, като закъсат. Народната власт трябва да се грижи за засегнатите от мероприятията й. Хем сме добре кадрово, хем пък подпомагам директно бюджета с безотчетните ми пари... - бутна обратно картата човека. - А каквото остане от прасето, ми го завиват, та да го дам на кучетата или на някой, като ония двете. Криза е!

- Криза е, да! - потвърди и изникналата до тях сервитьорка. - На една заплата не е работа. Ей на - и аз съм агентка на втори договор. Към НАП! Колко пъти съм пускала сигнали за по 50 лева за тоя господин. Ми може ли нормален човек да си поръчва сам по едно прасенце на ден!? Скъсаха го от проверки, но се оказа, че харчи безотчетни пари от партийната им субсидия. Съвсем законно.

- Така е - ухили се и барманчето, което слушаше разговора. - Аз пък съм ухо на кварталния. Снасям му за наркоманчетата и крадците на коли, дето се събират вечер тук. Той пък ме закриля пред икономическата полиция... Хора сме - трябва да си помагаме.

Разговорът стана някак си общонароден. Едната от двете бабки вметна:

- И ние не сме кои да е. Може да сме пенсионерки, но уважаваме властта. Донасяме също на кварталния. Кой влиза, кой излиза по входа. И кварталния ни уважава, винаги се спира при нас, поздравява, интересува се как сме, що сме. Не работим за пари, а по убеждение - както едно време. Трябва да се помага на правителството в този труден момент...

- Брей, че ние сме все колеги по една или друга линия - учуди се Куката Петров. - И за кого ще донасяме сега?

- Криза в жанра, брато - съчувствено потвърди барманът. - Ще пускаме сигнали един за друг. Работа трябва да се отчита, щото инак няма пари.

- Брей, брей... - затюхка се Куката.

- Няма да се плашиш, колега - успокои го барманът. - Айде, днеска съм ларж. Пиши ми един акт за пушене в кръчмата, пък ще си затваряш очите за събота и неделя...

- Аз пък ще ти дам прасенцето за вкъщи, ако се запишеш в Партията - тикна му едни формуляри местният лидер и добави. - И кутията цигари като бонус.

- Дай му и виното, бе - подкокороса го барманът.

Куката Петров си тръгна ухилен от кръчмата. Бе преизпълнил плана за днеска. Помисли си: "Брей, имало още хора в тази държава, бе. Значи на прав път сме - ще се оправим!"