Един началник имал три подчинени държавни служителки, една от друга по-прилежни и изпълнителни към сектора, който той управлявал. Живеели си те мирно и според нормативните уредби, въртели документооборота, както е по правилника, спуснат от по-горните началства, ориентирали и съгласували дейността си относно долните инстанции, така че тя да е максимално ефективна и във висока степен компетентна, като също така подемали такова количество иновационни технологии, че околните отдели, звена и дирекции ги ненавиждали от сърце и дотолкова били отвратени от всеотдайността им, че видели ли ги я по коридора, я в тоалетната, шепнели неприкрито: "Да пукнете дано!"...

Бе, кво да ви кажа? Идилия!

Дошло време този началник да определи заплатите на тези свои три служителки. Преди това било лесно - гледаш коя с какво възнаграждение е назначена, коя какъв трудов стаж има, изчисляваш и готово - отивай на касата да си получиш плика. Добре, ама отмени парламентът, направо изрита от правилниците и това, дето му се викаше "Основна заплата", и клас за прослужено време, и добавките за разните там специализации, езици и многодетства...

Мислил, началникът, мислил, пък се вдигнал и право при Симеон Дянков. Точно по това време Симеон Дянков бил много зает, понеже усилено обмислял как да премести Министерството на външните работи в Каспичан, но независимо от заетостта си го приел, изслушал го, погалил го по главата и му казал:

- Бе, Цеков, пуснал съм специална наредба като как вече по нов начин да се образува заплатата на българските държавни служители! Приложи я, пък след три месеца ела да ми докладваш как си се справил!

Върнал се началник Цеков в сектора, изучил наредбата и едва не получил менингит, щото тя била дотолкова усукана, че следователите на ЦРУ в Гуантанамо масово я четели на глас на заловени терористи и по този начин, посредством нечовешки мъчения, се добирали до важни сведения. Както и да е, опитен бил този Цеков, а и не му било за първи път, огромно количество и всякакви наредби били минали през главата му. Приложил той документа към служителките си и след три месеца ето ти го пак при Дянков, който, независимо от това, че бил много зает, този път как да закрие всички жп гари в България, като остави само Централна гара в София, го приел.

- Наблюдавах ги внимателно, както е указано в нормативите - заразказвал началник Цеков. - Първата прояви големи умения за разделяне на съставни части на цялостните стратегии в конкретни програми и осигуряваше възможно най-добър краен резултат при прилагането на информационните и комуникационните технологии. Втората показа високи познания за интересите и очакванията на групите лица и институции, с които контактуваме, и демонстрира дълбоко познаване на административната среда. Третата пък демонстрира ясна и целенасочена комуникация с адекватна степен на детайлизация и ясна интерпретация и умения за презентиране.

- И ти на коя даде най-високата заплата? - полюбопитствал Дянков.

Не, не! Не смятайте, че приказката ще свърши както в познатия виц и шефът Цеков ще си признае простосърдечно: "На тази с най-големите цици!". Нищо такова! Цеков бил печен управленец, поклатил той глава и казал:

- Дадох я на тази, която имаше най-внушителни иновационни идеи по повод цикличната възвращаемост на нормативното входиране на документопотока! - обяснил той. - Чиста случайност е това, че същата е и с най-внушителните цици в сектора...

Както чул това, Симеон Дянков се усмихнал доволно и си помислил: "Ех, макар и трудно, никнат кълновете на новото и в тази туземска страна!", а след това се заел да мисли напрегнато как да закрие и БАН, та дим да я няма...