|
| *** |
Е, затова не ми е ясно какво правя тук.
Стаята е малка, в ъгъла, седнал на чинията, джебчията решава судоку. Твърди, че като успеел да го реши, се зареждал изведнъж с положителна енергия. За какво му е тая енергия, като се опитват да му закачат и няколко обира чрез взлом - нямам представа.
Напълнил две шишета с вода от чешмата вместо гирички банкерът помпа мускули. Липсвал му фитнесът. Те сега в банките такива ги назначават - мускулести... Ония, очилатите, като краднат нещо, свят ти се извива, докато го намериш, с тия е по-лесно...
През прозореца нищо не се вижда освен небе - на ситни квадратчета, като саката на олимпийците ни, леглото скърца - явно преди мен някой по-дебел е лежал на него, чорапите на убиеца от леглото под мен миришат...
Той още не е официално обявен за убиец, защото няма присъда, но каза, че в папката му пишело така.
Той поне знае защо е в следствието - ами аз?
Вярно, и за мен има папка и от време на време ми я четат, но всеки сериозен човек знае, че папките са за пред хората и репортерките, истината е винаги зад задната корица.
Почвам да изброявам на пръсти.
На Стойчо от данъчното съм платил. Човекът е сериозен, знае си работата, няма как да е заради него.
И на Мишо от полицията съм платил. Толкова години - никакви проблеми, а изведнъж...
На Дюкмеджиев съм платил за включване в списъка.
И на по-горния от Дюкмеджиев платих - за да няма инфекции с пренареждането на листата.
И на ония, черните, дето не им помня имената, платих, за да дадат на хората квото трябва, та да направят правилния избор.
Да не говорим, че и на партията съм платил - както седмица не беше валяло, изведнъж от небето се изсипаха петдесет индивидуални дарители и й дариха по разрешените десет хиляди, та да я подкрепят в евроинтеграционния й устрем и борбата с корупцията по мазетата, средните и високите етажи...
На адвоката платих. Даже повече, защото ми рече, че щял да има допълнителни разноски по осигуряване на пускането ми.
А още съм тук - явно или е цунал разноските, или ги е дал на неточните хора.
Изброявам още няколко плащания - свършват ми пръстите на ръцете.
Всичко ми е точно, а аз все пак съм тук.
Съдията рече на адвоката ми, че трябвало да остана, за да не съм бил извършил друго престъпление.
Какво друго престъпление - умът ми не го побира. Аз едно не съм извършил, той - да не съм бил направил второ. Тъпа правосъдна система - не познава живота, за тях всеки, вкаран с белезници в залата, е престъпник. Толкова народ си плаща редовно и се разхожда навън, те не го прибират, прибират мен.
Тая работа смърди, да го знаете от мен, смърди, та се не трае...
Да не съм пропуснал все пак някого?
Мама му стара, на кого ли не съм платил?
Ало, убиеца, смени си чорапите, бе, човек, ще ни издушиш!