Практиката на ГЕРБ за всеки проблем да създава анкетна парламентарна комисия излиза солено на данъкоплатеца. 1.5 млн. лв. са погълнали възнагражденията на депутатите от 12-те временни анкетни комисии от началото на мандата до сега, сочи справка на НС, публикувана в сайта "Медиапул". Броят на въпросните комисии в 41-вия парламент е рекорден за последните 22 г., а резултатът от работата им - съмнителен. Отделно за представителни нужди народните избраници продължават да прибират по малко над 1500 лв. месечно над заплатата си, показва справка, поискана от "Сега". За последните три години по това перо са изхарчени близо 13 млн. лв.

В анкетните комисии на НС до момента участие са взели 145 депутати. Временните органи са заседавали общо 93 пъти за последните 2.5 г. По правилник за работата си в тях депутатите получават месечно възнаграждение в размер на 5% от основната заплата, или средно около 108 лв. отгоре. При удължаване на срока на дейността на временните комисии се решава дали участващите в тях получават допълнително пари, но досега няма случай някой да се е отказал доброволно от заплащане.

Най-много заседания е провела временната парламентарна комисия за изготвяне на Изборния кодекс. Това е и най-значимият принос на тези органи към законодателната дейност. Само три от комисиите са качили докладите за дейността си на парламентарния сайт - тези за Изборния кодекс, за промени в конституцията и за полицейското насилие. Последният обаче още не е гласуван в пленарната зала. Временните комисии в 41-вото НС са съставени на два основни принципа. Единият е да потушат скандал, който уронва престижа на управляващите, какъвто бе случаят с комисията за полицейското насилие. Тя трябваше да разследва обстоятелствата около отвличането и убийството на Мирослава Николова от Перник, както и използването на полицейско насилие при акция за безбандеролни цигари в "Илиянци". С цел да прикрие скандала с високите цени на лекарствата бе създадена и временната анкетна комисия, която да разследва откъде идва увеличението. Не е известно органът да е изяснил фактите досега. Другият принцип, от който се ръководят временните анкетни комисии, е очерняне на политическия противник. Такъв бе случаят с комисията "Хохегер", чиято цел бе да удари бившия премиер Сергей Станишев чрез приятелката му Моника Йосифова, която е имала договор с австрийска лобистка компания за подобряване имиджа на България в ЕС. В тази група се нарежда и комисията на Яне Янев, която искаше да разследва дейността на предишния президент Георги Първанов и бе разпусната като противоконституционна. На нейно място бе съставена нова - с друго име, но със същата цел, която действа и в момента.

Изключение от правилото представлява комисията за промяна на мораториума върху шистовия газ. Тя бе създадена под корпоративен натиск и проведе едно-единствено заседание.

Депутатите продължават да прибират по малко над 1500 лв. месечно над заплатата си и за представителни разходи въпреки кризата и обещанието за закриване на т.нар. черна каса. Това потвърждават от НС в отговор на запитване на "Сега". За тази година по това перо са предвидени 4 394 880 лв., съобщиха от кабинета на главния секретар на парламента с уточнението, че и миналата година сумата е била същата. Елементарните сметки показват, че т.г. за всеки депутат са отделени по 18 312 лв. за годината, или 1526 лв. на месец.

Въпросните средства са регламентирани от парламентарния правилник, където е записано, че НС поема допълнителни разходи на народните представители в размер на 2/3 от основното месечно възнаграждение. Средствата се предоставят на парламентарните групи, които определят начина на разпределението им, и на независимите депутати. Според правилника тези суми се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, кантори и др. Никой обаче не знае как и колко от въпросните пари отиват по предназначение, тъй като са безотчетни и не се облагат с данък.

За разлика от депутатите фирмите плащат данък върху средствата по това перо. Първо, върху тях се начислява 10% данък и, второ, компаниите нямат право да си възстановят данъчен кредит за ДДС, внесен при покупката на стоки или услуги за представителни цели.

Сред управляващите в този мандат циркулираха различни идеи за някакъв вид облагане на тези суми. Първоначално от ГЕРБ се оправдаха, че няма как да се обложат получените преди време пари, защото ще настъпи хаос за депутатите от предишни парламенти. Впоследствие се заговори за промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане, както и в правилника на парламента. Идеята бе в закона да се регламентира облагането на парите за представителни нужди с 10% данък, преди да бъдат дадени на парламентарните групи, както е за всички фирми. Обсъждаше се дори депутатите да придобият статут на работодатели и да се регистрират по БУЛСТАТ, за да могат да плащат хонорари на помощниците си. Проверка на "Сега" обаче показа, че към момента нито една от тези идеи не е реализирана и никой няма намерение да го прави, тъй като липсва законопроект.



--------СКАНДАЛ

Скандалът с безотчетните представителни пари избухна за пръв път в миналия мандат. През 2006 г., когато икономиката не бе в криза, депутатът Мария Капон разкри, че НС харчи почти 2.5 млн. лв. по това перо. Капон извади справка, според която за май 2006 г. всеки избраник е получил 726 лв. над заплатата си. И заяви, че тези суми, които се харчат абсолютно безконтролно, са форма на сива икономика.