Това, телефонните измамници, много обнагляха напоследък.

Звънят като по лекарско предписание - сутрин, обед и вечер.

Сутрин, около осем, ми се обаждат от полицията.

- Момент, да говорите с капитан Колев - казват ми със служебен тон.

След три месеца преговори с всякакви полицейски чинове от Горнооряховско вече знам процедурата и ги изпреварвам.

- Дай го тука тоя тутманик - разпореждам в слушалката.

Отсреща настъпва кратко объркване, в което успявам да се представя и аз:

- Майор Драндаров го издирва от два дни!

Обикновено това стига, за да ме оставят на мира до обед.

По обед звънят от адвокатската кантора.

- Ще се наложи да се плати нещо на прокуратурата, за да се оправи работата... - обясняват.

Тук работя по другия начин.

- Няма да платя нищо - отговарям. - Аз вярвам в българското правосъдие и неговата справедливост и неподкупност!

Отсреща ме наричат идиот и затварят.

Вечерните позвънявания ги мразя най-много. Тогава онези отсреща разчитат, че човек се е размекнал пред телевизора и салатата и с три изхлипвания могат да му приберат париците.

- Тате - плаче някой отсреща. - Изгорях, тате! Изгорях!

- Огън да те гори дано - отвръщам коравосърдечно. - Двайсет години не се сети да ми се обадиш, сега, като си закъсал, ме търсиш! Ти откъде ми взе телефона, сине майчин?

Това така ги обърква, че автоматично отговарят:

- От интернет...

Така, в шеги и закачки, минава денят ми...

Но преди седмица графикът се наруши - звъннаха ми посред нощ. Очевидно - нова групировка, с нов стил.

- Ще говорите с... - започна оня, а аз по навик го прекъснах:

- Дай го тоя тутманик!

- Ти на кого викаш тутманик, бе! - изрепчи се втори глас отсреща. - Я се дръж прилично!

Веднага се разсъних. Нов стил - нов късмет! Ще падне забавление!

- Извинете - рекох, - не ви познах!

- А така - рече оня. - Така е по-добре! Трябва да се уважаваме - ако не личността, поне институцията!

- Абсолютно! - съгласих се.

- Виж какво - каза оня, - налага се да подпомогнем националния спорт!

- Щом се налага... - съгласих се.

- Няма да е скъпо - обеща оня.

- Е, ние за спорта... - измънках.

- Да зарадваме нещо тая нация - съвсем е оклюмала и се е спаружила!

Тоя говореше почти интелигентно!

- Като подмокрено мушкато сутрин - отвърнах деликатно. - Какво се иска от мен?

- За начало - един милион - рече гласът. - После може да се наложи още нещичко, но ние ще имаме грижата да компенсираме!

- Не е ли множко? - попитах притеснено.

- Моите хора направиха справките - имаш възможност! Ако мислиш, че нямаш пари - да пратя Монката да те провери, той си има начини да ги изнамери...

- Няма нужда - отвърнах бързо. - Ще намеря! Мисля даже, че знам откъде да си ги избия...

- Няма да играеш на тото! - строго разпореди оня. - Само това искам от теб - да не играеш на тото!

По нощите и телефонните измамници дават фира. Или - шльокавицата не прощава никому.

- Няма да играя - обещах. - Друго?

- Друго - здраве - доволен отвърна онзи. - Хайде сега, Владо, лягай да си доспиш, утре ще ти пратя в аптеката хората и репортерите.

Легнах си и се зачудих - чия ли душица изгорих за пет минутки телефонни шегички.

На сутринта прочетох как премиерът се хвали, че само за пет минутки бил уговорил някого да даде милион, та да си купи футболен отбор, и разбрах.

А като видях оня ден как цяла министърка отиде да бута на човека къщата на плажа, разбрах и друго - че е опитал да си икономиса нещичко от милиона.

Извинявай, Владо, аз съм виновен! Вече няма да вдигам на никого през нощта!