Франция предупреди вчера България и Румъния, че няма да ги пусне в шенгенската зона, ако продължават да й създават проблеми със своите роми. Министърът на вътрешните работи Манюел Валс поднови заплахата на своя предшественик Брис Ортфьо в дясното правителство на Никола Саркози, че притокът на роми може да коства членството на двете държави в зоната с отворени вътрешни граници. Никога досега обаче Париж не е поставял така директно подобно условие.

До това се стигна след размяна на реплики между председателя на организацията "Гласът на ромите" Самир Миле и вътрешния министър. Пред радио "Франс енфо" Миле заяви, че заради проблема с ромите Манюел Валс "може да носи цветовете на партията на Саркози", защото няма голяма разлика между политиките на двете правителства. "Не искам да споря с организацията, нито да влизам в ролева игра, но нито един незаконен катун не бива да бъде търпян. Как да приемем днес същински бидонвили да се появяват в предградия и хора да живеят в тях в непоносима мизерия? Аз съм длъжен да прилагам съдебните решения за разтуряне на тези лагери по сигнали на префектурите", отвърна Валс.

Радиото напомни на министъра, че от петък Франция отново е поставена под наблюдение от Европейската комисия заради засилената кампания за "извеждане" на роми, самонастанили се в предградия на Лил и Лион. "Това е нормална процедура, съпровождането на ромите до границата става под наблюдение на Еврокомисията. Преди две години бившият президент на републиката стигматизира ромите. Това няма нищо общо с днешните действия. Никое от моите действия не се фокусира върху тази или онази етническа група", увери министърът.

Вчера той обяви и пред левия в. "Либерасион" намерението си да прояви повече твърдост спрямо нежеланите пришълци. Според него тя трябвало да се съчетае с натиск върху Румъния и България. "Франс ентер" обаче се усъмни "има ли Европа инструменти за натиск върху тези две страни, които вече са членове на Европейския съюз". "Разбира се, отвърна Манюел Валс. Тези страни трябва да интегрират и включат своите малцинства, трябва да сложат край на някои форми на дискриминация, които тежат върху тези общности - става дума за Румъния, България и Унгария. Очевидно решението трябва да се търси в страните, откъдето произхождат ромските общности, и за целта трябва да се действа в европейско измерение". На въпрос не е ли вече твърде късно, след като приемането им в ЕС не е било обвързано с условие да предотвратят ромския наплив към Западна Европа, френският вътрешен министър хвърля политическа бомба срещу тях: "Има натиск, който може да се упражни и сега. Така например Румъния и България не са напълно членове на шенгенското пространство. Водим диалог с двете страни, който е труден - особено с румънското правителство. Не бива да абдикираме и винаги трябва да мислим, че можем да убедим тези страни да водят друга политика за социална хармония и съвместен живот (с ромите)."

Смята се, че във Франция пребивават около 15 000 роми от двете държави, като 90% от тях са от Румъния. Въпреки неспирната кампания за отпращането им по родните места общият им брой на френска земя остава постоянен, защото много от тях се връщат малко след като са били експулсирани. През есента на 2010 г. Франция и Германия изпратиха общо писмо до Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешен ред с предложение да бъде забавено приемането на България и Румъния в шенгенската зона, предвидено неофициално за март 2011 г. Тогава те не посочиха ромския проблем като пречка. По-късно смекчиха позицията си, като предложиха двете държави да бъдат приети частично - само с отваряне на въздушните и морските граници. Германският министър на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих обаче заяви този месец, че България и Румъния не заслужават и този компромис, защото са получили лоши оценки от Еврокомисията в годишните й доклади, огласени през юли.



ПОЗИЦИЯ

Европейската комисия изрази тревога от новите случаи на експулсиране на роми от Франция, "Службата на еврокомисарката Вивиан Рединг, която отговаря за спазването на човешките права, изяснява дали с действията си френските власти не са нарушили европейските правила", заяви неин говорител.

Полицията изгони вчера още 46 роми, включително 25 деца, от бидонвил в централната част на Лион. Актът бе определен от правозащитни организации като ненужно преследване. На 9 август в предградие на Лил бяха разчистени ромски катуни. Подобни мерки бяха предприети също така в Париж. През последните дни около 240 роми бяха изпратени със самолет за Букурещ, след като се съгласили да се върнат в страната си срещу компенсация от 300 евро на човек.