:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,791,125
Активни 711
Страници 17,999
За един ден 1,302,066
Реконтра

Това ли е пътят за Бусманци?

Отвъд психологическата граница.
Прочетох във вестника, че бензинът пак бил минал психологическата граница и изведнъж ме порази гръм. Не в буквалния смисъл, разбира се, имаме си гръмоотвод, само дето му откраднаха жицата докъм втория етаж - дотам бяха стигнали без стълба, но той и така си работи чудесно - особено в тихо време. Искам да кажа, че ми светна пред очите и изведнъж започнах да виждам всичко по-ясно.

Видях я - психологическата граница - минаваше точно през антрето ми! Като на картата в атласа на детето - с точки и тирета, предупреждаващи, че оттук нататък вече е друга територия.

Погледах малко демаркационната линия, която минаваше между лявата и дясната ми обувка, качени на обущарника, и ме осени блестяща идея.

- Жена - казах, - какво ще кажеш да се вдигнем и да преминем психологическата граница?

- Няма да си сипваш друга ракия - отвърна коравосърдечно жената. - Три са ти границата, после ставаш неконтролируем.

- Не тази, другата - казах. - Ще прекосим тая тъпа граница и ще станем емигранти! Психологически емигранти!

Жената не каза нищо, но стана и прибра ракията. Ядосах се, взех си обувките - лявата - от моята територия, дясната - от непознатата, нахлузих ги, храбро прекрачих психологическата граница и излязох навън.

Странно нещо е емигрантският живот! Човек ходи из собствения си град, а се чувства като турист - разглежда забележителностите, радва се на кученцата, бутнати в кашонче до магазина, забелязва странните нрави и обичаи на местните жители.

Почтените хора от вашата страна на психологическата граница имат поне по шест апартамента. Още по-почтените пък гордо крачат по улицата с по четири оправдателни присъди под мишница! Тия, които не са съдени нито веднъж, ходят гузно по улиците и имат доста изпаднал вид.

Странни обичаи наистина, но откъм вашата страна така си живеят и им е гот! От време на време се разболяват, но това е само когато ги вкарват на топло, иначе са си здрави като кютюци.

Снабдяването е много добро на вашата страна - предлагат се осемнайсет вида колбаси, пет вида брашно, десет вида бира, съдебни състави на три-четири инстанции, съответстващият брой прокурори, огромно количество полицаи - и тъй като пазарът е наситен, цените са достъпни!

Удобно се живее откъм вашата страна - човек не си прави труда да избира кой да управлява живота му - тая грижа имат други, които правят тоя избор вместо него. И дори понякога плащат, за да не се презорвате с мислене кой от кого е по-добър!

Щастливо се живее на вашата страна - поне така пише във вестниците. Образованието процъфтява - само една пета от хората са неграмотни, другите могат да се подписват без никакъв проблем! Науката се специализира във вампирология - един изкопае вампир в единия край на страната, светкавично друг изравя още един - в противоположния. Много вампир, много нещо, догодина сигурно и таласъми ще открият!

Всичко това казах на любопитен човек, който ме попита защо ходя като гламав по тротоара, пък аз му отговорих, че не съм оттук и съм психологически емигрант.

- Като толкова ти харесва, що не си стоя откъм нашата страна на психологическата граница - рече ми любопиткото.

- По ми е интересно да гледам какво става там отстрани - отвърнах. - Когато човек живее в рая, някак не може да го оцени по достойнство. Мед и мляко да текат от чешмите, или млякото ще му е горещо, или медът ще е с глюкоза... Няма по-голям патриот от емигранта, от мен да го знаете!

Човекът каза, че ще размисли над тоя въпрос и кой знае защо отиде да си купува куфар, в това време взе да се смрачава и възникна въпросът - къде у нас спят емигрантите?

В Бусманци, разбира се!

Извинете, не съм оттук, бихте ли ми казали - това ли е пътят за Бусманци?
1081
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД