Седим с комшията в неговата кухня, пием от вълшебната му тройнопрепеченица, има домати за мезе - какво повече му трябва на човек в този живот?! Мисия! Това е темата на беседата ни.
- Аз предлагам ние с теб да направим една обществена провокация като онези рускинчета, пуситата - каза комшията. - Пием по още едно, наспиваме се, утре рано-рано целуваме булките и отиваме да разтърсваме еснафите!
- Аз моята няма да я целувам - отбелязах, - не че ме е страх, но ще реши, че за нещо съм гузен. Иначе плана одобрявам. Пънк-група ли ще сформираме?
- То се знае! - Комшията се зачеса по четинестата брада - Въпросът е как да я наречем?
- Да знаеш случайно какво означава Pussy Riot?
- Не, обаче малкият нали учи английски, луди пари даваме за уроци!
Моят човек извика гороломно неговия и на петия крясък в рамката на вратата се вмести индиферентен дългуч с мисия да нервира околните. Въпросът бе зададен и той каза:
- Има три значения. Първото е "Бунт на котенцата". За да ти кажа другите две, баща ми, ще ми дадеш пет лева, щото и двете са много мръсни.
Келешът бе прогонен със съответните крясъци и отиде в другата стая да играе на компютъра неприлични игри с много насилие в тях.
- "Бунт на котенцата" върши работа - каза комшията, като успокои нервите с голям гълток. - Само трябва да сменим котенцата с нещо по-така.
Замислихме се.
- Стари кучета Riot? - възкресих трийсетгодишния спомен за казармата.
- Не е зле, даже си е много добре. Ама звучи тромаво. Трябва да звучи като удар с гаечен ключ 32 върху фризираната кратуна на еснафите!
Пак се замислихме, като същевременно отпихме и замезвайки, се сетих!
- Гроздана Riot! - извиках - Това сме ние!
На него явно му хареса:
- Става. Моята ракия ще ни е символ!
Той неговата ракия я вари от компоти, мармелади и в краен случай слага по малко грозде, но реших да не развалям историческия момент.
- По какво ще ударим първо? - попитах.
- Най-високо! - изръмжа комшията - Правителството! От бате Бойко до последната чистачка на последния етаж в почивната станция на Министерския съвет в Слънчев бряг!
- В църква ли ще протестираме? - попитах несмело.
В най-близката църква "Свети Тарапонтий" свещеникът е два пъти по-тежък от мен и юмрукът му е колкото пъпеш, сорт "медена роса".
- Не - категорично заяви комшията. - Ще протестираме сутринта в маршрутката. Така хем ще разтърсим устоите на еснафския ред, хем няма да закъснеем за работа.
- Пънк-молебен ли ще направим?
- Пънк-молебен се прави в църква, в автобуса ще направим пънк-съобщения.
Не го разбрах добре, но комшията даде ценни указания:
- Ще съобщаваме изчанчено, с грозни гласове "Казвайте навреме на правителството да слиза! Не тръшкайте вратата, тръшнете Борисов!"
Повторих призивите с писклив глас, като пийнах глътка-две, стана още по-пънк. После се сетих:
- Дали да не направим акцията в автобуса, за да използваме разговорната уредба на шофьора?
- Защо ще използваме уредбата?!
- За да ни чуят по-добре другите пътници.
- Ти пък, как ще се излагаме пред хората! Ще направим пънк-съобщенията наум.
- Качулки ще си слагаме ли? - попитах наивно.
Комшията нищо не каза, доля чашите...
|
|