30 Септември 2002 07:59

АМЕРИКА, ВИЖ СИ ЛИДЕРИТЕ!
Хари Браун
21.ІХ.2002 год.

Бедничкият президент Буш.
Ясно е, че повече от всичко друго на света иска да окупира Ирак. А точно когато беше решил, че разполага с достатъчна подкрепа за осъществяване на това свое горещо желание, чуждите лидери биха отбой.
Така че му се наложи да се материализира в ООН, където произнесе вълнуваща реч. В нея изтъкна, че Садам Хюсеин трябва да разреши инпектиране на оръжията в Ирак или САЩ ще го окупират –и, представете си, Хюсеин се съгласи да приеме инспекторите!
В стремежа си да пусне войната в ход, президентът е подкрепен от войнстваща кохорта журналисти и мастити коментатори, виждали само съвършените войни, рожба на изкривеното им въображението. Вероятно е така, защото никога не им се е налагало да участват в реална война – задължението им е да изпращат само другите на смърт.
За тях целта не е демократичен Ирак или сигурността на САЩ. Целта е ВОЙНА.
Целта не е мир в Близкия изток или обезсилване на опасни оръжия. Целта е САМАТА ВОЙНА.
Любителите на войната демонстрират, че точно ТЯ е целта, чрез начина по който я рекламират.
Ако се опиташ да разсъждаваш логично заедно с тях по някое от скалъпените набързо и непрекъснато изтъквани “причини”, те сменят темата.
Ако изтъкнеш, че
- Пакистан (военна диктатура),
- Индия,
- Русия,
- Китай,
- Франция,
- Израел и
- самите Съединени щати
разполагат с “оръжия за масово унищожение” (включително химични и биохимични такива), военнолюбците заявяват: “Но Хюсеин обгази собствените си хора.”





Ако им напомниш, че Бил Клинтън обгази хората от сектата на Давид в Уако, военнолюбците изтъкват: “Но Хюсеин окупира Кувейт.”
Ако на свой ред изтъкнеш, че Съединените щати окупираха Панама и Гренада и бомбардираха и бомбардират безброй страни по света, които не са ни атакували, военнолюбците измъкват от торбата следващия си поред “аргумент”: “Но Хюсеин е начело на брутална диктатура.”
Ако ги запиташ означава ли това, че ние трабва да нападнем и окупираме няколко дузини други страни по света, чиито народи страдат под брутални диктатури, военнолюбците размахват следващия шаблон: “Но Хюсеин нарушава резолюциите на ООН.” (N.B.! Тази мъдра забележка обикновено се прави от някой, твърдо убеден, че ООН трябва в най-скоро време да се изпари в небитието.)
Ако настъпиш, изтъквайки невъзмутимо, че и Съединените щати нарушават резолюциите на ООН – и дори не си плащаха задълженията към ООН в продължение на много години – военнолюбците удрят тавана с рев: “Но Хюсеин има оръжия за масово унищожение!”
Кръгът е завършен и започваме отначало.
Ако някое от тези обвинения беше наистина сериозно, военнолюбците нямаше да подскачат като ощипани моми от един довод на друг, когато им предложиш сериозен спор.
Лъжи - проклети лъжи.
След всяка война историците изравят от архивите горчиви факти: със закъснение става ясно, че голяма част от твърденията и обвиненията на правителството ни, използвани като причини за съответната война, не отговарят на истината.
След Втората световна война се оказа, че атаката срещу Пърл Харбър нито е била “непровокирана”, нито пък “изненада”.
След Виетнамската война установихме, че виетнамците не са нападали американски кораби в Тонкинския залив – тоест, че резолюцията на Сената за ескалиране на войната е основана на поредната измама.
След Войната в Залива (1991 г.) излезе наяве, че кувейтката, която разказва на Сената за иракските жестокости, на които е била свидетелка в Кувейт (става въпрос за сърцераздирателната история с недоносените бебета, изхвърлени от инкубаторите) – една PR добре отрепетирана историйка, развълнувала няколко сенатора достатъчно, за да гласуват за войната – дори не е била в Кувейт по времето, когато е “видяла иракските жестокости”…
(Бомбардировката на съседна Югославия (1999) започва на базата на една измама, наречена “Клането при Рачак”. Да не говорим за другите измами, свързани с десетгодишното разтерзание на тази страна – измамата, наречена “Клането при Сребреница” или пък оная другата, известна като “Разрушаването на Дубровник”…)
И така си продължава от години. Политиците успешно ни манипулират и увличат с поредния си план за война някъде и едва след съответната им кървава авантюра откриваме, че всичко, което ни е било втълпено за въпросната война и поредния “враг” е чиста проба лъжа.
Такива са нашите лидери.
Но, разбира се, политиците ни не ни лъжат само за войните си. Те лъжат за лоялността си към Конституцията, за изборните резултати, за съдържанието на законите, които гласуват, за несъществуващите “бюджетни излишъци”.
И сякаш всичко изброено дотук не е достатъчно, те си разрешават да гласуват закони, които дори не са прочели – и, естествено, не проумели. Те си разрешават да заплашват свидетелите пред комисиите им по теми, останали тера инкогнита за тях. Те се впиват като жадни кърлежи в някаква въображаема случка, която ползват с густо с цел усвояване на още власт за себе си и отнемане на още свободи и права от нас.
И имат наглостта да очакват от нас да заудряме ентусиазирано крак при всеки техен призив за война само на базата на циничните измишльотини на техните самозабравили се, алчни, аморални, ПРЕСТЪПНИ компании за ОБРАБОТКА НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ!…
Вие вярвайте на каквото си щете. Колкото се отнася до мен, докато Джордж Буш не предостави подробни, достоверни, проверими, разбираеми ДОКАЗАТЕЛСТВА, че Садам Хюсеин представлява непосредствена заплаха за сигурността на Съединените щати на Америка (а не само за интересите на САЩ, както си разрешават да говорят жадните за власт политици), то аз предпочитам да запазя себеуважението си и да се противопоставям на всеки вик за война срещу Ирак.
Обичам Америка, а не правителството й.
Верен съм на Конституцията, не на политиците.
Обичам традиционния начин на живот, а не новата версия на “1984”, в която живеем понастоящем.

И не разбирам какво толкова велико има в това да живееш в страна в постянна война с някого някъде по света.

http://www.antiwar.com/orig/browne23.html

30 Септември 2002 08:00

Прицел Ирак – плановете на САЩ за масирана война срещу Ирак

Автор - Лари Еверест

”Десетки хиляди морски пехотинци и войници (ще нахлуят в Ирак) от Кувейт. Стотици военни самолети, намиращи се в осем страни – между които вероятно ще бъдат Турция и Катар – ще се включат едновременно в безпрецедентна по мащабите си въздушна атака по хиляди цели - летища, пътища и центрове с апаратура за оптична комуникация. Специално обучени оперативни сили или оперативни агенти на ЦРУ, специалисти в областта на тайни операции, ще ударят по депа или лаборатории, съхраняващи или произвеждащи предполагаемите оръжия за масово унищожение на Ирак, както и ракетите за изстрелването им.” “Ню Йорк Таймс”, 5 юли 2002 год.

Внимание – това не е сценарий на роман от Том Кланси. Току-що прочетохте откъс от последния – засега - план на Централното командване на Съединените щати за война срещу Ирак, достигнал до “Ню Йорк Таймс”.

Планът предвижда атаки срещу Ирак по въздух, земя и море, нахлуване от север, юг и запад в координация с секретни операции на агенти на ЦРУ в самия Ирак в комбинация с различни иракски групи. Ще участват 250,000 войници на Съединените щати. Целта е подмяна на настоящото иракското правителство с проамерикански режим.

По време на Войната в Залива през 1991 год. коалицията, водена от Съединените щати, изби между 100,000 и 200,000 иракчани. Новата война на Щатите срещу Ирак, предвиждаща превземане на Багдад, ще засенчи по мащабност тази кървава баня.

Планът на Централното командване разкрива както решимостта на управниците да започнат война срещу Ирак, така и степента на напредъка в планирането й. Независимо от това, разкритията на “Ню Йорк Таймс” бяха класифицирани от власт имащите като “рутинни” – сякаш Съединените щати имат неподлежащо на дискутиране право открито да планират войни срещу когото и да било когато поискат.

Публикацията не предизвика голямо раздвижване в Конгреса – лидерското тяло на “Демократическата партия” открито демонстрира устна подкрепа на идеята за “смяна на режима” в Ирак. Един републиканец подкрепи изслушванията в Конгреса като “начин за изграждане на обществена подкрепа за потенциални военни действия.” Уводните статии на официалните медии се фокусираха върху тактиката и синхронизацията, не върху справедливостта.

Извършват се военни подготовки

От 11 септември в средите на управляващия елит вървят интензивни дискусии как да се използва станалото тогава за ускорено осъществяване на глобалните интереси на Съединените щати. Много от тези дискусии бяха фокусирани върху Ирак; по-голямата част от тях се провеждаха при затворени врати.
Разглежданите възможности включваха
1/ организиран от ЦРУ преврат срещу режима на Садам Хюсеин;
2/ военна кампания по тер-типа на войната на Съединените щати в Афганистан – тоест, комбинация от въздушни атаки и сухоземни операции, проведени от ограничен брой части на Съединените щати в съчетание с опозиционни сили в Ирак;
3/ пълномащабно нахлуване на Съединените щати;
4/ различни комбинации от предвиденото в точки от 1 до 3 включително.

Според “Ню Йорк Таймс” изтеклия до медиите план на Централното командване изразява определеното предпочитание на военните плановици към пълномащабно нахлуване в Ирак. “По-голяма част от висшите представители на военните и на правителството на САЩ смятат, че организирането на успешен преврат в Багдад е малко вероятно, а сухоземните битки в комбинация с местни антиправителствени сили едва ли ще осигурят смяна на режима в Ирак”.

Междувременно Съединените щати трескаво се подготвят за битка. “Вашингтон Пост” от 16 юни 2002 год. съобщава, че в началото на годината Буш “подписва заповед, изискваща от ЦРУ да подготви всеобхватна програма за секретна операция в Ирак с цел свалянето на Садам Хюсеин от власт. Заповедта дава право на агентите на ЦРУ да използват насилствени средства с възможен летален изход за пленяването на иракския президент.” Официално лице е обърнало внимание на “Вашингтон Пост”, че тези планове не трябва да се разглеждат като заместващи една евентуална война, а само като “подготвителен етап за военен удар”.

След Войната в Залива през 1991 год. Съединените щати създадоха разширена мрежа от военни бази в целия район. Днес 20,000 войници на Щатите се намират в Катар, Оман, Бахрейн и Кувейт, а други 5,000 – в Саудитска Арабия. Тези бази бяха подсилени, разширени и приведени в бойна готовност.

“Ню Йорк Таймс” съобщава, че “хиляди морски пехотинци от Фърст Марин Експедишънъри Форс в Пенделтън, Калифорния, предназначени за Залива, са сгъстили рутинните тренировки”, а “Въздушните сили трупат оръжия, амуниции и резервни части – например, самолетни двигатели – в складове на територията на Съединените щати и Близкия изток.” Съобщава се за прехвърляне на войски в Турция и за увеличаване на военната помощ за Йордания.

Официални лица на Щатите обикалят проамериканските режими в района, за да осигурят подкрепа – през юни министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд посети Кувейт, Бахрейн и Катар. През април ЦРУ докара в Съединените щати представители на кюрдските групи от северен Ирак за участие в тайна среща. Около 70 бивши иракски военни се срещнаха в Лондон в седмицата след 8 юли да обсъдят ролята си в новата война на Щатите срещу страната им. А подкрепата на Съединените щати на бруталното нахлуване на Израел в Западния бряг и Газа – на фона на лицемерни, нищо незначещи приказки за създаване на палестинска “държава” – е насочена към потушаване на пламъците на палестинската интифада в процеса на подготовката за нахлуване в Ирак.

Според “Ню Йорк Таймс” от 10 юли 2002 год. “Щом се постигне принципен консенсус, Президентът Буш ще вземе последните решения за изработката на крайния военен план и изглаждане на елементите на синхронизация между въздушните и сухоземни операции.” “Таймс” от 15 юли съобщава още, че според упоритите твърдения на “висши правителствени лица офанзивата вероятно ще бъде забавена до началото на следващата година, за да се даде време за осигуряване на благоприятни условия във военната, икономическа и дипломатическа сфери.”

Претекстите

Военната подготовка върви успоредно с пропагандната. На пресконференцията си на 8 юли Буш заяви – “Светът ще бъде по-безопасен, по-мирен, ако се осъществи смяна на режима в Ирак”. Съединените щати обвиняват Ирак, че притежава – или разработва – “оръжия за масово унищожение”, игнорирайки твърденията на няколко инспектора на ООН, според които Ирак е в общи линии обезоръжен. Дори официални представители на Пентагона признават, че армията на Ирак в момента е само една трета от тази през 1990 год.

Междувременно Съединените щати подсилват още повече шеметния си военен бюджет с други 50 билиона долара и сега вече прегръщат идеята за изпреварващи военни удари и изпреварваща употреба на атомно оръжие. Войниците на Съединените щати, разположени във всяко ъгълче от земята, в този момент бомбардират Афганистан, потушават въстание на Филипините и на други места, и поддържат кървавите нападения на Израел срещу палестинците.

Правителството на Буш изисква от Ирак да приеме натрапваните и контролирани от Съединените щати военни инспекции – с други думи, да отвори вратите си за шпионите на Щатите в момента, когато те са в усилена подготовка на война! Когато напоследък разговорите между Ирак и ООН за връщането на инспекторите бяха прекъснати, Държавният департамент на Щатите нарече Ирак “заплаха за сигурността на района и на всички народи там.”

Ирак защитаваше позицията, че всяко едно споразумение за инспектиране на оръжия трябва да бъде обвързано с общо споразумение, предвиждащо спазване на всички резолюции на ООН. Никога досега този вид условия не са били ясно изразявани, а това даваше възможност на Щатите да обвиняват периодично Ирак в “неотстъпчивост”, без значение какво прави, за да задоволи изискванията на инспекторите.

Това е главното извинение на Щатите за поддържане на санкциите срещу Ирак, които последно бяха удължени през май т.г. През 1999 год. УНИЦЕФ установи, че всяко седмо дете в Ирак умира, преди да навърши 5 годинки. Това означава, че всеки месец в Ирак умират по 5,000 деца повече в сравнение с времето преди войната на Съединените щати срещу Ирак и наложените от тях санкции върху тази страна. УНИЦЕФ съобщава още, че 22 % от невръстните иракски деца страдат от хронично недояждане.

Империалистическа програма
След 11 септември Съединените щати агресивно пришпорват изпълнението на предварително разработена програма за преобразуване на глобалните отношения с цел разширяване и заздравяване на глобалното господство на Щатите. Новата война срещу Ирак заема централно място в този общ план.

“Уол Стрийт Джърнъл” от 14 юни т.г. изнесе, че дни след 11 септември висши съветници на Буш са обсъждали дали да “започнат военни действия срещу Ирак” – дори и “да няма доказателство за участието на режима на Садам Хюсеин в атаките срещу Световния търговски център и Пентагона”

Според управляващите Империята, неподчинението на Ирак подкопава хегемонията на Съединените щати в богатия на петрол Близък изток и хвърля петно върху статута му на доминираща световна суперсила.

Чрез смяна на сегашното управление на Ирак с проамерикански режим, Съединените щати се надяват за затегнат хватката си върху петрола на Персийския залив – и върху всички, зависими от него. Тези глобални хищници разглеждат войната срещу Ирак като ключ към промяна на политическата карта на района и потушаване на съпротивата против Империята. Според “Ню Йорк Таймс”, висши правителствени лица очакват, че “ един нов Ирак с ново правителство ще се превърне в нов западен съюзник, който ще намали зависимостта на Щатите от Саудитска Арабия, ще осигури източния фланг на Израел и ще действа като клин между Иран и Сирия”.

Войната срещу Ирак се разглежда и като критичен тест на т.н. “доктрина на Буш” за изпреварващи войни срещу всеки, определен от Щатите като заплаха. Управляващите Империята са решени да покажат на света, че Съединените щати имат волята и силата да смажат всеки опонент или да неутрализират всяка пречка пред мощта им.

Плановете на Съединените щати за война срещу Ирак – и цялата “доктрина на Буш” – нямат нищо общо с празни приказки от типа “защита на света” или “спасяване на живота на американците”. Тези планове са израз на груба демонстрация на класическа империалистическа политика или гангстеризъм в глобален мащаб.

В навечерието на “Операция Пустинна буря” през 1991 год. Джордж Буш Старши заяви – “Ние не сме във война с иракския народ; напротив, ние предлагаме само приятелство на хората там”. Единайсет години по-късно над един милион иракчани са мъртви благодарение на бомбите и санкциите на Съединените щати!

Всяка нова война срещу Ирак без съмнение ще бъде предприета в името на иракския народ. Но тя още веднъж ще предизвика огромни разрушения, ще донесе неописуеми страдания и ще отнеме живота на много обикновени иракчани.

Хората по света – особено онези от нас, които живеят в Съединените щати – трябва да се противопоставят от все сърце на една нова, несправедлива и жестока война срещу тази страна.

w w w . zmag . o r g

30 Септември 2002 08:09

YRA za Sega! Vse pak spomena antivoennata demonstrazija in London and Rim - i dori snimka vkljuchi! I can't believe!
Tija minali li sa prez Pardew zenzurata?
Da ne im se sluchi sluchka?

30 Септември 2002 09:44

В американски университет дават домашно на студенти по следната тема:
"След терористичен акт САЩ бомбардират приятелска африканска държава заради намиращите се там терористи. Вашата цел е да напишете официална нота за извинение от името на нашия президен до техния президент."
След няколко дни професора казва пред студентите:
-Като цяло сам доволен от отговорите ви, защото сте разбрали официалната политика на Вашингтон по случая, но имам две забележки:
"Черна маймуно" се пише с главни букви когато се обръщате към президент и второ "Ебете си майката" са три думи.

30 Септември 2002 14:10

Ано 1, абсолютно съм съгласна с това, което казваш. Буш е обещал на тези, които финансираха президентската му кампания да им върне всичко с лихвите. В ход е една огромна манипулация, поредното промиване на мозъци. Бях миналата седмица в Лондон и гледах по TV Sky News допитване до зрителите по различни въпроси. На въпрос /не помня дословно/ дали да се започне воЙна срещу Ирак, болшинството отговори "да". Когато излезе прословутото досие, питаха дали е достатъчно убедително за да се предприемат военни действия. Отговорът беше "не". За мен това е някакво умопомрачение : да има война по принцип, аргументите не са важни. Хляб и зрелища...