Ромите могат да бъдат приобщени, ако получат микрокредитиране по 2000 - 3000 евро за развитие на собствен бизнес. Това смятат експерти от Европейската комисия и Световната банка, които вчера участваха в конференция в Брюксел. Целта на срещата бе да направи изводи от приключилата в средата на годината в Унгария европейска програма за социално микрокредитиране "Кютпрограм" и да препоръча нейния опит в други държави от Източна Европа, където има големи ромски общности. Сред тях е и България. Световната банка предлага разгръщане на схемите за микрокредитиране на ромското малцинство, тъй като съществена част от работещите представители на това малцинство се определят като "самонаети", т.е. развиват икономическа дейност, без да търсят работодател.

Унгарците са изпълнявали пилотния си проект две години - от юни 2010 до юни 2012 г., като финансовият дял на Еврокомисията е бил близо 1.5 млн. евро, или 90% от цялата сума. Той е бил управляван от Фондация "Полгар", която е издирила инициативни роми, дала им е гаранция пред банки, следила е как изпълняват бизнес плановете си. Отчетено бе, че 150 роми са се справили със задачата, като не е била усвоена цялата сума. Еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и приобщаването Ласло Андор коментира, че не е достатъчно да се отпуснат пари на ромите, а трябва да им се даде и нефинансова подкрепа. "Как ще давате пари, без да се уверите, че получателите имат финансова грамотност?", запита той на конференцията. Затова е необходимо и обучение, като ромите трябва да знаят, че в края му ги чака фондът за микрокредитиране. Ласло Андор съобщи, че 11 страни, сред които и България, участват в такива програми на ЕС. У нас от 2008 г. работи програмата "Микрофонд" за финансиране на уязвими малцинства, която се подкрепя от Брюксел, но не е известно нито колко пари са усвоени по нея, нито какъв е ефектът.

Според доклад за "Финансовото включване на ромите в Източна Европа", изготвен от Световната банка, само 35-40% от ромското население в България, Чехия, Унгария, Румъния и Словакия работи, а в Словения резултатите са малко по-високи. На въпроса "Лягате ли си гладни?" утвърдително отговарят 44% от българските роми, сходни са резултатите в Унгария и Словакия, а в Румъния 60% от ромите не стигат до вечеря.

При жените от ромски произход в посочените страни се отчита още по-висока безработица - близо 75% (България, Чехия и Унгария). Най-лоши резултати в тази област отчита Сърбия - едва 9% от ромските жени имат постоянна работа. В обхванатите от изследването държави е установено, че рискът от безработица сред ромите е два пъти по-голям, отколкото при останалото местно население. В България 81% от ромите се страхуват, че няма да си намерят работа, а в Румъния - 87%. В двете най-бедни държави от ЕС и местните роми са най-бедни - само 6-8% от тях заявяват, че биха могли да поемат непредвидени разходи.

Заместник-председателката на Европейската комисия и еврокомисар на правосъдието Вивиан Рединг, която завчера обсъди в Париж ромския проблем, посочи, че френското правителство одобрява създаването на "пилотна група" държави от ЕС, които да обмислят начини за по-добро интегриране на ромското население. Според Рединг групата може да включва "Франция, държави членки, взели на своя територия успешни мерки, сред които Испания и Финландия, и страни с голямо ромско население като Румъния, България и Унгария", които да бъдат "събрани заедно, за да разработят действащи рецепти".