Неясната точка бе забелязана първо от известния астроном Джордано Коперник - студентката в общежитието срещу обсерваторията приключи с преобличането, той въздъхна разочаровано и завъртя телескопа. И тогава видя нещо, което - ако се замислиш - не би трябвало да е там. Джордано извади кърпичка, избърса първо очите си, а после окуляра и пак погледна. Точката обаче все още си беше там и дори изглеждаше малко по-голяма.

Беше 18 декември 2012 г. и така бе открит астероидът Армагедон. Според пророчеството на маите на Земята й оставаха броени дни.

...Кризисният щаб бе разположен в Квартирата на ООН, а в залата бяха събрани държавните глави на почти целия свят. Американският президент стана, огледа се и започна:

- Скъпи избиратели... извинете, колеги, осъзнавайки своя дълг пред човечеството... С две думи - ние ще се оправим. Само стойте и гледайте. Абе, някой случайно да знае на астероидите нефт има ли? То не че сме опрели до стотина тона, но все пак...

Два часа по-късно "Аполо Незнам си колко" излетя, въоръжен с новото свръхмощно лазерно оръдие "Люински". След известно време обаче телефонът на президента иззвъня и той чу гласа на командира на екипажа:

- Господин президент, прицелили сме се в астероида, но...

- Но?

- Ами той целият е ЧЕРЕН...

- Какво? - извика президентът. - Да стреляте в черен малко преди изборите? Никога! Връщайте се.

- Ама такова, съдбата на човечеството...

Президентът се поколеба за миг, но после здравият разум надделя, той повтори заповедта си - и американците излязоха от играта.

- Въпреки незаслужените нападки към нас заради някакви малоумни пънкарки... - започна следващият добре облечен мъж - Русия не може да си позволи да остане настрани от... И да се разберем отсега - като свършим, никакви инвазии в Близкия изток. Договорились?

Останалите кимнаха и малко по-късно от Байконур излетя поредният "Союз" с бригада космически сапьори и няколко атомни бомби на борда. После седящите в залата видяха как той каца на астероида (Армагедон вече изглеждаше голям колкото тиган "Тефал") и екипажът почва да дупчи.

Всичко бе извършено по план, накрая космонавтите рапортуваха на президента, поседяха преди тръгване (изпиха междувременно три бутилки водка) и отлетяха. А после зачакаха команда.

- Значи, разбрахме се - мир в Близкия изток и една година ще карате само лади... - руският президент владееше изцяло положението, а другите само тъжно кимнаха. - Огън!

Но нищо не се случи. Така и не се разбра - батериите на дистанционното ли бяха мокри, друго ли, - макар че по-късно доста хора бяха преселени в Сибир. Но сега вече към Земята летеше астероид с ядрен заряд на него.

Изпратиха и един съвместен полет на Евросъюза, обаче... От непрекъснатото каране на фарове акумулаторите му се изтощиха още на половината път, екипажът без малко щеше да умре от глад, понеже яйцата им за закуска не били от "щастливи" кокошки - а и да летиш с максимално разрешена скорост 30 километра в час... И тогава се изправи представителят на малка балканска страна.

Той не постави условия - не беше свикнал. Просто каза, че проблемът ще бъде решен до края на деня.

И докато колегите му клатеха глави в недоумение, в същата малка страна във вечерните новини съобщиха, че метеоритът съдържа 98% метал. А после настъпи истински Армагедон...

...Петстотин цигани излетяха с делтапланери и след половин час астероидът изчезна от екраните. За сметка на това оборотът на пунктовете за вторични суровини в същата страна нарасна неимоверно.

Е, като не си искаш предварително - нищо не ти дават. Малко благодарности, обещание за по-бързо приемане в Шенген и - толкова. Дори самите герои не получиха нищо - освен снимка с президента и по едно бурканче шведско сладко от боровинки.

Но на тези гладни времена и това бива.