Това четиво е за падението на рекордьора по национални титли на Стария континент. За "Глазгоу Рейнджърс", спечелил първенството на Шотландия 54 пъти, купата на страната 33 пъти и купата на футболната лига 27 пъти, като е правил 7 требъла (трите трофея в един сезон). "Рейнджърс", който постигна безпрецедентните на континента 11 поредни титли (1989-2000). "Рейнджърс", който е първият британски отбор, достигал до финал на европейски клубен турнир (през 1961 г. за тогавашната Купа на носителите на национални купи - КНК), който спечели тази КНК през 1972 г. и игра още един финал за нея през 1967-а. Същият този могъщ "Рейнджърс" вече е извън професионалния футбол и играе в най-долния четвърти ешелон в Шотландия.

В това четиво мнозина фенове на ЦСКА ще видят доста прилики между финансовото падение на "Рейнджърс" и това на най-титулувания клуб в България. Но ще видят и различно разрешаване на проблемите от това в България - без инициативни комитети, без опити за уреждане на въпроса по втория начин, без ежедневни разправии чрез медиите между собственик на клуба и кандидат-купувачи. Ще разберат може би, че всъщност няма нищо страшно в това любимият ти отбор да не е в елита, щом не отговаря на критериите, които трябва да важат за всички. Ще видят, че истинските фенове остават верни на клуба си и при успехи, и в тежки времена.



-----------



"Глазгоу Рейнджърс" е основан през 1872 г. и печели първата си титла 19 години по-късно. Тогава, през 1891 г., "Рейнджърс" и "Дъмбартън" завършват с по 29 т. и играят допълнителен мач, който завършва 2:2. Затова двата тима са провъзгласени за шампиони. Оттогава се зареждат още 53 титли в жестоко съперничество с другия клуб от Глазгоу - "Селтик", който на свой ред печели първенството 43 пъти. Доминацията на двата гранда е тотална. В последните 28 години например нито един друг отбор не е успял да спечели титлата на страната.

Но това жестоко съперничество изисква все повече и повече финансови вложения. Двата клуба се надпреварват да привличат местни и чуждестранни звезди с примамливи условия. И, по всичко изглежда, в "Рейнджърс" са били по-хитри. До миналия сезон, когато започнаха неприятностите им.

"Глазгоу Рейнджърс" става ООД още на 27 май 1899 г. и това положение продължава повече от век - до 2000 г. Тогава собственикът на клуба Дейвид Мъри решава да го листва на фондовата борса. Името на дружеството се променя на "Рейнджърс футбол клуб" АД. През сезон 2010/2011 отборът спечели своята 54-та титла, но малко след това се разбра за огромните дългове на клуба. Това доведе до решението на Дейвид Мъри да



продаде акциите си на

символичната цена от 1 лира



на друг шотландски бизнесмен - Крейг Уайт. Но и намесата на Уайт не спаси "Рейнджърс". Само 9 месеца по-късно новият мажоритарен акционер вдигна ръце заради непосилното финансово бреме и подаде съдебна молба за администриране. Тя бе удовлетворена почти веднага - клубът бе пререгистриран като "Рейнджърс футбол клуб 2012" АД и попадна под служебно администриране от фирмата Duff & Phelps заради неплащане на 9 млн. лири за ДДС и осигуровки. Това доведе до автоматично отнемане на 10 точки от актива на "Рейнджърс" в шампионата, с което титлата за сезон 2011/2012 падна в ръцете на вечния враг "Селтик". Това обаче се оказа най-малкият проблем на клуба, защото през април 2012-а от Duff & Phelps обявиха, че са изчислили всички задължения и те възлизат на близо 134 млн. лири. Заради изпадането в несъстоятелност администраторите отказаха на "Рейнджърс" трансфери и сделки.

Установено бе също така, че в периода 2000-2011 г. клубът е използвал схема за заплащане на футболистите, с която е избягвал данъци. Тя най-общо се състои в следното: клубът дава пари на отделен тръст, който след това заема на играчите пари, които те в повечето случаи няма нужда да връщат. Тези заеми не са били обект на данъчно облагане. Това означава, че ако например "Селтик" и "Рейнджърс" са се договорили със свой играч за 20 000 лири седмично възнаграждение, то играчът на "келтите" ще получава чисто 12 000 след облагането, а този на "рейнджърите" - 18 000, защото по-голямата част от заплатата му минава през схемата с тръста.

Тази схема позволяваше на "Рейнджърс" да сглобява състав с по-класни футболисти. Но накрая му донесе огромен проблем, защото плащанията от тръста към футболистите все пак са били въз основа на договори, макар и за заем. И данъчните власти начетоха клуба с 36 млн. лири невнесени такси, като тепърва ще му определят и глоба.

Уайт междувременно намери друг купувач за "Рейнджърс" и дори направи 100% печалба от сделката, като продаде клуба на Чарлз Грийн за 2 лири. Грийн се съгласи на



сделка с администраторите да

закупи клубни активи за 5.5 млн. лири



И през юни неговото дружество "Севко" придоби активи като клубния стадион "Айброкс", "Мъри парк", интелектуална собственост и подписани преди това договори. Тези активи впоследствие бяха прехвърлени на ново дружество, наречено "Севко Скотланд", преименувано после на "Рейнджърс футбол клуб" ООД, неофициално наричан "Нюко Рейнджърс".

Технически това е съвсем нов клуб и като такъв бе принуден да кандидатства отново за членство в Шотландската лига. Но собствениците на 11-те други клуба в нея гласуваха с голямо мнозинство да не бъде допуснат до Висшата лига. Затова новият "Рейнджърс" подаде молба до най-долната трета дивизия, която бе одобрена, и по този начин славният отбор се озова в света на аматьорския футбол.

Но според мнозина анализатори на Острова предоставянето на членство на клуба в шотландския организиран футбол (макар и в най-долното му четвърто ниво) е много опасен прецедент. Защото по този начин се дава правото на новия "Рейнджърс" да каже на своите кредитори, че той не е фирма, която им дължи 100 млн. лири. Отваря се вратичка и за други шотландски клубове да направят същия "фалит".

Междувременно



на "Рейнджърс" му се наложи

да играе срещу тимчета,



които преди година не са и сънували такъв съперник. Но и резултатите не са кой знае какви след първите 4 кръга - 2 победи като домакин, 2 равенства като гост и трета позиция с 8 точки след "Питърхед" (10 т.) и "Клайд" (9 т.). В това представяне има логика - клубната легенда Али Маккойст, който сега е треньор, не може да разчита на нищо повече от неизвестни футболисти, защото отборът бе напуснат на практика от всички професионалисти.

И при всичките беди - ново име, нов собственик, почти аматьорски състав, на великия клуб му остана само една непоклатима като скала константа - вярната публика. Феновете не лепиха плакати из улиците, не правиха заговори срещу шефовете на клуба. Те си останаха верни до болка на своя "Рейнджърс" и го доказват непрекъснато. На първия домакински мач от III дивизия - срещу "Ийст Стърлинг" (5:1) на клубния стадион "Айброкс" (капацитет 51 082 места) имаше 49 118 зрители. На втория - срещу "Елджин" (пак 5:1), се събраха 46 018.



------------



САНКЦИИ И ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА "РЕЙНДЖЪРС"



1. Отнемане на 10 точки в сезон 2011/12. Това бе достатъчно за тима да запази поне второто място във Висшата лига.

2. 160 000 лири глоба от футболната асоциация.

3. 12-месечно ембарго за трансфери. То бе оспорвано от администраторите Duff & Phelps във Върховния съд, който уважи жалбата. Впоследствие обаче клубът сам си забрани трансфери, докато стане отново стабилен.

4. Започване наново от III дивизия. Това не е изпадане на отбора, просто е приложена процедурата към един съвършено нов клуб - той трябва да започне от най-ниското ниво.

5. Загуба на голяма част от играчите от предишния сезон. Това е следствие на ликвидацията на клуба. Заради нея договорите на футболистите бяха обявени за невалидни и те бяха свободни да подпишат с други отбори. Това сториха капитанът Стивън Дейвис, като Стивън Уитакър, Стивън Нейсмит, Алън Макгрегър, Кайл Лафърти, Джейми Нес и Рис Маккейб.

6. Отсъствие от европейските турнири. Това не е специално наложено наказание, а резултат от лицензионната политика на УЕФА. Само клуб, предоставил в УЕФА одитирани отчети за последните три години от съществуването си, може да получи лиценз за евротурнирите. Така че "Рейнджърс" не отговаря на този критерий, дори и да спечели купа в Шотландия още този сезон.

7. Настояване от страна на "Селтик" и другите клубове от Висшата лига да бъдат отнети всички 6 титли на "Рейнджърс", спечелени в периода 2000-2011 г. Това е реална опасност, особено ако "Рейнджърс" бъде признат за виновен в използване на неправилно регистрирани играчи в този период. По казуса тепърва предстои битка, а собственикът Чарлз Грийн се закле, че ще се бори срещу всеки опит да бъде пренаписана славната история на клуба.