|
| Съществуването в непосредствена близост на джамия, християнски храмове и синагога винаги се е изтъквало като уникално за българския етнически модел. |
Всичко това е неоспорим факт. Дори в държави от Западна Европа отделни общности понякога се стига до открити конфликти на етническа основа. От друга страна обаче, да се твърди, че етническата стабилност в България е постигната веднъж завинаги и няма предпоставки за проблеми в тази област,
ще е доста пресилено
И тази година с наближаването на 15 септември Българската православна църква повдигна темата за изучаване на вероучение в училищата. Държавната власт засега отказва да го въведе като задължителен предмет с аргумента, че образованието е светско. Но има и един по-сериозен въпрос - ако бъде въведено, как точно ще се изучава вероучение. Дали всяко дете трябва да изучава религия съобразно вярата, към която принадлежи неговото семейство, или всички деца заедно ще трябва да изучават всички религии. И в двата случая се крият подводни камъни, които трябва да се вземат предвид, ако се тръгне към определено решение. Ако всяко дете изучава своята си религия, това ще раздели децата на религиозен принцип още в най-ранна възраст, което едва ли е удачно. От друга страна, ако всички религии се учат заедно в общ предмет, възниква един много деликатен въпрос - как да се направи учебната програма така, че нито едно вероизповедание да не се чувства ощетено. Важно е дали и доколко при изработването на учебната програма за изучаването на религии ще залегне конституционният принцип, разширен и в закона за вероизповеданията, според който традиционно за България е източното православие. Проблемът с изучаването на религия в училищата продължава да стои открит и това е едно от големите несъвършенства на българския етнически модел.
Безспорно най-важният аспект на нашенския модел са отношенията между християните и мюсюлманите (българи и турци не е съвсем точно, тъй като, както е известно, има етнически българи мюсюлмани). Мюсюлманите у нас са едно особено малцинство, каквото няма в Европа. От една страна, те са традиционно население за България, а не хора, които са тук от две-три поколения, какъвто е случаят на Запад. Отношенията между християни и мюсюлмани у нас имат специфични исторически и политически усложнения. Защото едно е когато дадено малцинство винаги е било такова в рамките на някоя държава, и съвсем друго, когато това малцинство само допреди стотина години е управлявало тази държава. В този смисъл притесненията на християните са съвсем резонни. Да не забравяме, че съвременна Турция понякога с поведението си подклажда тези притеснения.
Съвсем наскоро изселнически организации в Турция за пореден път заявиха претенции за създаване на турско радио и телевизия у нас, за задължително изучаване на турски език в българските училища от децата, за които той е майчин и пр. Не може да се отрече, че тези изискания са напълно в съзвучие с конвенцията за правата на малцинствата, по която България е страна. Специфичните нашенски особености обаче
правят текстовете на конвенцията трудно приложими
И тази подробност също не работи в полза на тезата за съвършения български етнически модел.
Наближават избори и нищо чудно за пореден път и в тази кампания основният аргумент на ДПС за пред електората да бъде, че ако не гласуват за Ахмед Доган и компания, мюсюлманите са заплашени от нова смяна на имената, събаряне на джамии и т.н. В ДПС определено злоупотребяват с тези приказки. Да се твърди обаче, че възродителният процес е затворена страница за България, също е доста неточно. Неотдавна изселнически организации за пореден път повдигнаха темата за това, че нито един от виновниците за процеса не е осъден, а в архивите на различни институции част от мюсюлманите все още фигурират не с рождените си имена, а с онези, дадени им от комунистическата държава. И докато резервите на държавата по отношение на турско радио, телевизия и турски език в училищата биха могли да бъдат аргументирани с обективни причини, то подобно нехайство е непростимо и дори престъпно.
Взаимоотношенията между етносите винаги ще бъдат процес, а не установен веднъж завинаги модел. В България може би сме малко по-напред в развитието на този процес. Но излишното самохвалство и самоуспокояване би било голяма грешка.
ЛО мили ,
Това е според теб. Но според фактологията е друго. Ето ти и снимки от "вица", понеже явно четенето не ти е силната страна: Натисни тук То не си само ти виновен де - то образованието ни в днешно време е едно такова никакво...
