Управляващите са песимисти за икономическия растеж през 2013 г., но дават щедри обещания за разходите. Кабинетът ще влезе в последната си година от мандата с прогноза за ръст на икономиката под 2%, обяви пред БНР председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. За сметка на това правителството зарязва амбициите си всяка година да свива дефицита на път към балансиран бюджет и разходите ще надхвърлят приходите с 1.3% - колкото и тази година. Извънредните харчове трябва да покрият серия от предизборни обещания - вдигане на пенсиите, по-висока минимална работна заплата, увеличения на заплати в отделни сектори.

Официалната прогноза от ръст под 2% е най-песимистичната заявка за развитие на икономиката от 2011 г. насам. Проектобюджет 2011 бе смятан при прогноза за ръст от 3.6% (реално отчетен 1.7%), а данните за тази година стъпиха на очакван растеж от 2.9%. В последната тригодишна бюджетна прогноза очакваният ръст за 2012 г. бе коригиран на 1.4%, а за 2013 г. бе заложен плюс от 2.5%, който сега отново се ревизира надолу.

Дефицитът също претърпява корекции. Според първоначалните прогнози през 2013 г. той трябваше да падне на 1%, но в проектобюджета е заложен 1.3%. С това държавата смята да си осигури възможност за вдигане на доходите на отделни социални групи.

800 млн. лв. ще са необходими само за обещаното увеличение на пенсиите, обяви Менда Стоянова. Правителството планира да вдигне всички пенсии, така че увеличението да покрие поне натрупаната инфлация от юли 2009 г. насам, обяви финансовият министър Симеон Дянков по БНР. По данни на НСИ акумулираната инфлация от тогава е 10.8%. Според Менда Стоянова пенсиите ще се вдигнат от април, вместо от юли, за да се избегнели упреците, че сметката ще се плаща от бъдещото правителство. Увеличението ще е малко под 10%, твърди обаче Стоянова. Според синдикатите тези сметки са неточни и ръстът на пенсиите следва да е с 11-12%, ако кабинетът наистина иска да компенсира ускорилата се след вдигането на цената на тока през юли инфлация. Затова председателят на КНСБ Пламен Димитров настоя дефицитът да се увеличи допълнително - на 2 или 3%.

Правителството планира за догодина и ново вдигане на минималната работна заплата от 290 на 310 лв. от януари. Според финансовия министър Симеон Дянков необходимите средства за целта са налице. Намерени са пари и за поисканото увеличение на учителските заплати - с 30 лв. По сметки на синдикатите за това са нужни 60 млн. лв., но разчетите бяха правени при планирано увеличение още от този октомври. "С тези промени за работещите хора с най-ниски доходи и пенсионерите ние сме направили повече, отколкото предишните правителства", твърди Симеон Дянков.

Обявените от кабинета мерки в областта на доходите покриват само част от исканията за повишаване на възнагражденията в публичния сектор и не отчитат замразените, а в отделни сектори - силно орязани, субсидии за издръжка. В областта на средното образование синдикатите настояват за увеличение на издръжката на 1 ученик с 15%, за да се отчете поскъпването на режийните разходи. Грубите сметки показват, че за целта ще са необходими над 200 млн. лв. Издръжката на 1 студент в университетите не бе замразена като тази за училищата, а бе драстично намалена през 2010 г. За по-високи доходи настояват и големи системи като военните и МВР. На фона на тези искания още отсега може да се очаква, че предложения за орязване на отделни бюджети в изборната 2013 г. ще бъдат приети трудно.



С РОЗОВИ ОЧИЛА

На фона на ниския очакван ръст на икономиката за 2013 година финансовият министър Симеон Дянков увери на среща с колегите си от ЕС в Никозия, че българската икономика ще се развива по-бързо от тази на Кипър. Това щяло да подтикне българите в Кипър да предпочетат родината си. "От миналата година, заради усложнената ситуация в Гърция, близо 15 000 българи - гурбетчии в южната ни съседка, са се прибрали за постоянно в страната ни. Доста по-засилена тенденция за завръщане на емигранти в България със спестяванията им от чужбина наблюдаваме тази година от Испания", вижда позитивни тенденции Дянков.