|
| *** |
Милена Дамянова, зам.-мин., МОМН: Колкото и странно да ви звучи - с учителката си и с учебника си по френски! С това си спомням първия учебен ден. Разбира се, звънеца, с грижите на по-големия ми брат, който беше с мен в училище. Разбира се, това беше много отдавна, но въпреки всичко действително всеки помни първия си учебен ден. Всеки помни първия си учител и помни традициите, и може би се старае да ги запази.
В-щ: Вашият учебник по френски беше по-тежък от тези, които искате да въведете сега на децата, нали?
МД: Да, моят учебник по френски беше много по-тежък и много по-дебел. Аз мисля, че всеки от нас е носил тежка раница, спомня си учебниците. Аз затова считам, че днешните учебници са доста по-олекотени и доста по-красиви от тези, които ние сме ползвали. Това е нормално, в крайна сметка сме в 21-ви век!
В-ща: Може би, Жоро, искаш да попитаме за раниците, усещам, че натам отива разговорът?
В-щ: Програмата за...
МД: Кампания "Училище без тежест", който е на сдружение "Настоящи и бъдещи майки". Министерството миналата година я подкрепи. Тази година по наше предложение кампанията продължава отново. Така че се надяваме да имаме повече училища с шкафчета, повече училища, които да прилагат различни практики.
В-ща: Една много хубава наистина кампания! Знаете, сега децата от I първи до IV клас ползват раници с колелца, за да преодолеят наистина тези тежест. Въпреки че лекарите са на противоречиви мнения относно тежестта на раниците. Тъй като според някои раницата опъва назад гръбначния стълб заради тази тежест. Спомага за правилната стойка на детето и да няма такива гръбначни изкривявания. Много по-опасно е писането така напред и прегърбен.
МД: Точно така. Неправилната стойка, когато детето е седнало да чете, да гледа телевизия. Дългото застояване на едно място. Затова трябва да помагаме на нашите деца и така да ги накараме да спортуват повече и да се разхождат повече. Това зависи от нас като родители.
В-ща: Да им проверяваме раниците всеки ден с какво отиват на следващия ден на училище. Защото децата имат един навик да трупат всичко в чантата, защото е по-лесно.
МД: Това е задължително и това е на първо място. Вие започнахте с раниците с колелца. Между другото, една такава раница тежи между два килограма и два килограма и половина в празно състояние. Родителите вече са закупили раниците на своите деца. Аз например си направих експеримент. Отседнах в една книжарница и много внимателно наблюдавах какви точно раници подбират родителите. Да, по-изчистените раници са доста по-леки. Имам предвид, че не са толкова атрактивни. Те са изработени от по-специална, по-добра материя, но за съжаление родителите, както и децата, предпочитат по-цветните, по-шарените раници. Много внимателно трябва да се подбира материята на раницата и да внимаваме какво слага детето в нея, защото същият този наш експеримент, с който претеглихме с един ваш колега журналист раницата на децата в едно произволно избрано от него училище, например показа, че учениците носят всичко в раницата. За цялата седмица, по всички предмети. Носи се минерална вода и какво ли още не, което безспорно прави раницата изключително тежка.
В-щ: Използвам препратка от интервю на министър Сергей Игнатов за "Стандарт" днес, че 2000 ученици не са посещавали училище миналата година. Вие хвърлихте много работа през това лято. Какви са очакванията ви за учебната година, която започва днес. Какво си пожелавате в началото на следващото лято, да не ви остане за работа за следващата?
МД: Аз не бих си пожелала да ни остане работа за следващото лято... Едно образование, за да върви, трябва да работим много и всички! Наистина много работа трябва да се свърши в българското образование.
В-щ: Кой от започнатите проекти гледате с най-обострено внимание?
МД: Всяко едно нещо е важно. Всяко едно нещо, което сме започнали!
