Колкото и да разчитаме на помощ от града - няма оправия. Само излишни неща ни влачат и ни затрупват. Който и да тръгне насам - все нарами някоя излишност и я бута към нас, в гората. Най-много ни затрупват със стари вестници и стари новини. Нищо ново не научаваме в тази пуста гора!

Ей го и сега - търчи един иръпшън от спирката на автобуса и вика, че имал новини, ама страшни новини.

- Полицаите щели да стачкуват, ама този път насериозно. Големи искания имали и били непреклонни.

- Браво, браво - викат всички, - ама и това, братко, е баята новина!

Кибиците на масата пред хоремага отпиват по глътка от ментето и викат:

- Дайте да хвърляме ези-тура: ще ли протестират или няма да протестират?

И мързеливо хвърлят стотинки в прахоляка. Веднъж се пада ези, веднъж тура.

- Леле, леле - викаме всички, - какво време беше за ченгелите! Златно време! Уж все пазеха, ама пазеха повече материалното, отколкото нас, хората. През деня охраняваха едни складове с туршия, а вечер свободно влизаха в тях, крадяха от туршията и дружно се напиваха. Хората се оплакваха на началството, ама началството ни чуваше, ни виждаше хората.

- Вярно е - клатеха глава кибиците, - така беше. После ченгетата продадоха всичко каквото можаха да продадат от своето снаряжение. Обувки, униформи, всичко. Само стоп-палките и патлаците си запазиха.

- Да, да - викаха всички. - Те и пиячка продаваха по едно време, и цигари са ни предлагали, че и наркотици влачеха по едното време.

- Така е, а ония, дето нямаха фантазия, дори се бяха хванали на работа в края на гората, да припечелят някой лев. Ама нищо не изкараха с работа.

- Истина е, истина е, всичко продаваха - съгласяваме се ние. - Даже ги викаха в града, караха им се, после дружно се напиваха с началниците си и сядаха да мислят нови комбинации - какво още да ни шитнат.

- Друго време е днеска - вика един от нашите, - ченгетата са много напред с материала.

- Истина е, истина е - съгласяваме се всички.

- Говори се - вика оня, - че днеска много полицаи вече си имат по два антирадара, един служебен и един частен. Със служебния отчитат норма, за да вържат заплатата, а с частния - то е ясно кво правят с него.

- Ясно е, ясно е - съгласяваме се всички.

- Ама били ги хванали, казват!

- Така е, хванаха ги, после ги пуснаха, а те дружно осъдиха държавата.

- Брей, брей - викат всички.

- Сега цели патрулни коли - вика един зевзек - са започнали да си купуват за частни нужди. И така ще си имат по две - една официална кола за пред държавата и хората, втората - за лично ползване. За да могат спокойни да докарат още някой лев към другите си странични доходи.

- Браво, браво - викат всички, - това вече е сериозна работа! И те душа носят! Не е лесна и тяхната - студ, дъжд, вятър. И всеки им вика и ги псува.

- Те за това и искат да протестират - като ще ги псуват, поне да е платено.

Сипваме по нова глътка от ментето и продължаваме приказката си.

- А като ги хванат, че клечат по храсталаци и кръстовища с менте патрулни коли и менте радари, ще трябва да започнат да си строят частни полицейски управления. Там да ни карат, да ни изтръскват стотинките и да ни плашат, че ако укрием нещо, пак ще ни хванат и ще ни разкатаят.

- Е, значи са прави да протестират! Това вече си е голям разход, разберете ги и тях!

- Истина е, истина е - съгласяваме се всички. - Не е лесна тяхната, нека си протестират!

Ей така минава времето ни в гората. Дрънкаме си на воля и знаем, че няма да се оправим, нищо че преди време си накупихме фуражки, полицейски куртки, обувки, празни кобури и пагони. Ако, че днес из гората щъка бая народ, преоблечен като полиция - няма оправия, знаем го и без да ни носят стари новини от града.