|
| *** |
Минувачът инстинктивно я взе, тутакси съжали и все пак попита:
- Какво е това?
- Картичка, господине, тя е за вас... ще може ли само за секунда да ви обясня...
Винаги казват едно и също тия, помисли си минувачът, кланят се доземи, тикат ти нещо идиотско, губят ти времето, а накрая...
- Това е благотворителна картичка, господине, само два лева и е ваша! - налендзи се като тв шоу човекът под козирката.
- Чакайте сега - направи се, че не разбира минувачът, - нали първо ми казахте, че е за мен, сега ми казвате, че трябва да си я платя, така ли?
- Точно така. Прекрасната картичка е за вас, но след като си я платите.
- Хубаво - подаде обратно картичката минувачът, - обаче аз не я искам.
- Как така, господине - театрално се възмути човекът с шапката, - тук говорим за благотворителност, кой няма два лева за благотворителност?
- Аз нямам - каза минувачът. - Аз един лев за билет нямам, вие за два ми дуднете. Вземете си обратно благодеянието... - внезапно минувачът млъкна и се вгледа по-внимателно в лицето на продавача - Я чакайте малко, нещо сте ми познат...
И без да чака, се протегна и капична бейзболката на продавача. Оголи се главата на финансовия министър.
- Мистър... министър Дянков - стресна се минувачът, - какво правите тука, какви са тия картички, които пробутвате на хората...?
- Аз нищо не пробутвам - обидено отговори министърът, - картичките са с дарителска цел, за хора в неравностойно положение, събираме средства по всякакви начини.
- Средства за какво?
- Как за какво, бе, господине - възмути се Дянков, - за заплатите на висшите чиновници. Не може една заплата да е три хиляди лева, когато трябва да е пет хиляди лева... С три хиляди кое по-напред? Данъците и таксите ви ниски, пък вие...
- Но... - измърмори минувачът, па млъкна, защото не знаеше какво да каже.
- Проблеми ли нещо? - попита внезапно появилият се отстрани мъж; той също носеше подобна шапка, че и качулка отгоре, при около + 30 градуса.
- Всичко е под контрол - успокои го Дянков, - господинът тука просто не иска да даде два лева за благотворителност - и впи стръвен министерски поглед в минувача.
- Вижте какво - обърна се към него новодошлият, - всичко това, което имате като проблем, на нас ни е присърце, обаче не може по такъв безотговорен начин да отказвате дарение, разбирате ли? От една страна,ние имаме политическата воля да изкореним безобразията от обществеността, но,от друга, трябва помощ и от самата общественост, вие, те и ние...
Минувачът не разбра абсолютно нищо от изказването, затова веднага попита:
- Министър Цветанов, вие ли сте?
- Дали съм аз или не съм аз, това, гражданино, не е от съществена важност, значението на случая се крие в ситуацията, в която вие безхаберно отказвате да дарите два лева за хората в неравностойно положение...
- А и ми е много чудно - прекъсна го министър Дянков, - да ви видя вас как ще се оправите с 3000 лева на месец... Три хиляди и нито стотинка повече! Да ви видя!
Минувачът нямаше какво да каже, а и искаше всичко това да приключи, затова просто бръкна в джоба си, извади два лева и ги подаде на финансовия министър.
- Я виж как сте имал! - прибра ги Дянков. - Обаче винаги е по-лесно да казваш, че няма, нали?
Нахлупи шапото, кривна козирката. И двамата министри се устремиха към обграждане на поредния минувач.