Комисията за защита на потребителите (КЗП) отправи вчера последно предупреждение на 4 банки, които упорито отказват да поправят нередности при отпускането на заеми, с които ощетяват своите клиенти. Ако до 10 октомври те не се съобразят с препоръките, комисията ще заведе срещу тях иск, съобщи председателят на КЗП Веселин Златев.

Комисията от месеци проверява общите условия и договорите на 25 банки, които бяха получили наставления как да се поправят. Само една от тях бе перфектна, обясни Златев.

Наред с основните упреци на заемополучатели срещу банки, с които КЗП е засипана (главно заради неясни клаузи, липса на уведомяване и необяснимо вдигане на лихви), сега за първи път държавен орган откроява проблема с наказателните лихви за просрочия. Според шефа на ЗКП, който е юрист, определянето на лихвите за забава при просрочени вноски досега не е било съобразено със съществуващата нормативна уредба. "Така например върху непогасените в срок суми за времето на забавянето се начисляваше обезщетение в размер на договорената лихва плюс надбавка от 10% годишно", посочи Златев. Според него по закон лихвата по просрочени кредити трябва да е максимум размера на основния лихвен процент на БНБ плюс 10%, а когато е по-висока, банката е в нарушение. За сравнение - договорената лихва по потребителски заеми в момента се движи между 8-15%, а основният лихвен процент на БНБ е 0.14%.

Банките масово са допускали вдигане на лихвите по потребителски и ипотечни заеми по неясни критерии, показва анализът на комисията. Често в "Общи условия" не са изброени всички обстоятелства, при които те имат право да поискат предсрочно връщане на кредит. Субективното определяне на размера на допълнителни обезпечения по вече договорени кредити е друга група клаузи, нарушаващи правата на потребителите. Например заради даден жилищен заем е ипотекиран определен имот, но след известно време банката решава, че цената на имота е паднала и иска нови обезпечения. Някои банки са допускали едностранно изменение на вече сключени договори по "непредвидени основания", т.е. по усмотрение на дадената банка - което обикновено също е в ущърб на потребителя.

Едно, две или повече от посочените нарушения на правата на заемополучателите са констатирани при 25 от банките у нас. Само една банка се е оказала изрядна, 21 трезора вече са направили съответните корекции в "Общите условия", а 4 са поискали отсрочка.

Коригираните клаузи в договорите за заеми ще важат както за отпусканите в бъдеще, така и за съществуващите кредити. Ако обаче кредитополучател, който вече е върнал заема си, прецени, че неправомерно е плащал по-високи лихви, може да заведе дело срещу съответната банка, уточниха от комисията.

КЗП обаче не съобщи кои банки са имали най-много нарушения, позовавайки се на "търговска тайна". Не беше назована и изправната банка, за да "не получи конкурентни предимства пред другите". В случай че получилите отсрочка 4 банки не изпълнят препоръките, КЗП ще заведе иск за "нищожност" на неравноправните спрямо потребителите клаузи в договорите им и чак тогава обществеността може да разбере за кои финансови институции става въпрос.

В момента комисията проверява и небанковите финансови институции. В техните общи условия също има неравноправни клаузи, които изискват от получателя да плаща неясни суми за погасяване на заема. Има и клаузи, които задължават потребителите да плащат голям брой неустойки, които могат да достигнат до 50% от стойността на договора.

Финансови къщи искали от потребители да предоставят документи, свързани с договори с други кредитори, което е неравноправна клауза. "Никой не дължи отчет никому, особено на една небанкова финансова институция, от която е изтеглил примерно 1000 или 2000 лв. заем", обясни Златев.



Примирение

"Юристите на банките са се запознали с препоръките на КЗП и както е видно, в по-голямата си част те вече са изпълнени", коментира за "Сега" Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на търговските банки и изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. По думите му "финансовите институции като цяло се стремят към честни отношения с клиентите и нямат интерес да ги подвеждат и лъжат, защото в противен случай даденият клиент не би се върнал отново в същата банка. Но никоя система не е съвършена. Така че и в областта на договорите при банковото кредитиране би могло да има подобрения, каквито и направихме." На въпрос очаква ли да бъдат заведени дела от граждани заради несъразмерно високи лихви по заеми Хампарцумян каза: "Не мога да прогнозирам това. Обаче опитът досега показва, че такива дела обикновено се печелят от банките".