Правихме каквото правихме, накрая се оказа, че пак нищо не сме направили. Клечим сега пред нищото направено - ей толчав гьол ладен, и страдаме.

- Що го правихме това? - питаме се.

Умен човек с очила ни обяснява, че сме строили за светлото бъдеще, само че то се поотложило, но ако не ние, то поне децата и внуците ще живеят щастливо в него, ако слушаме и следваме експертното му мнение.

- Чупарата - казваме му, - докато ние едно светло бъдеще не можахме да построим, ти си построи три, все за себе си!

- Ми като сте толкова умни, стойте си край гьола ладен - казва умният човек и отива да си живее в някое от светлите си бъдещета.

А ние си клечим край гьола и се чудим - да го зариваме ли, или поне да използваме топлото време и да поджапаме в него.

В това време пристига друг умник.

- Дайте да дадем - вика.

- Пак ли да даваме? - питаме ние.

- Не ме разбрахте правилно - давайте, ставайте, да построим завод, огромен завод, с яки бетонни стени...

- Това вече го строихме - казваме. - Ошушкаха го заради арматурата! Докато желязото върви по 35 стотинки килото, няма смисъл да се строи нещо по тия земи - изчезва още на сутринта, преди да е засъхнал бетонът...

Намесва се и трети умник:

- Юнаци - казва, - патриоти, искам да ви питам - щете ли вие да построите тука нещо или като напротив?

- Не знаем - казваме, - ние уж почнахме да правим нещо, пък после вие като се разкарахте, не знаем какво да правим сега с това, дето го направихме...

- Стойте тук, ще ви пратя човек да ви разясни - обещава умникът.

Човекът разяснител явно чакаше зад кьошето, светкавично пристигна с духова музика, три кила силикон по певачките, биричка, кебапчета и списъче за материално стимулиране на трудовия ентусиазъм.

- Ура - викнахме ние, - щем, щем да строим светлото бъдеще! Дайте тука квото трябва и да го почваме веднага!

Тук обаче иззад другия ъгъл се задава друг човек разяснител с още по-духова музика, още повече силикон, два самосвала с кебапчета и други духовни и материални стимули.

- Не се продавайте - казва. - Покупката и продажбата на гласове е престъпление! Аз не ви купувам - тия кебапчета съм ги спечелил на табла от един льохман, който си мислеше, че може да играе!

Хубаво е, когато идват на крака да ти разясняват експертно - поне се яде и пие на корем! И колкото повече ти разясняват, толкова по-хубаво ти става! И ти се ще разясняването, ако може да продължи поне до пролетта!

- Разбрахте ли? - питат накрая и двамата разяснители едновременно.

- Разбрахме - казваме уверено.

- Какво разбрахте?

Споглеждаме се.

- Най-добре ще е да пуснем шаранчета в гьола - казваме. - Поне за Никулден да има какво...

- Леле, колко сте тъпи и безотговорни - казват ни в един глас разяснителите. - Никакъв патриотизъм, никаква гражданска отговорност, никаква съвест ли няма у вас?

- Да сте живи на майките и бащите си - казваме, - когато ни събирахте да правим гьол, за нищо не ни питахте, сега - когато поне гьолът е налице, нас питате какво вие да правите с него! Що не вървите да разяснявате на други страни и народи - примерно, в Париж - там имало не само арбитраж, ами и Айфелова кула - щракнете се пред нея за спомен и ни пратете снимката!

- Аз мисля да се заема с един инфраструктурен проект - казва единият разяснител огорчено.

- И аз имам тук едни пари за усвояване... - въздъхва опечалено вторият.

А ние си оставаме край гьола ладен: ще застудее, гьолът ще замръзне, ще можем поне да се пързаляме до насита - чак до пролетта!