|
| *** |
Побеснях, бе - побеснях не на шега. Щрак и гледам, тия от движение "Не на данък паркинг!" пак се събрали пред общината и овикват госпожа кмета. Не че тя беше по това време в общината, де. Ама любезно им бе разрешила да си повикат там по репертоара и за здраве. Защото вече колко години сме членове на Евросъюза! А ония мискини даже чучело й носеха. Остави това, ами мъкнеха балончета с вързани по два лева на цяло. Ясно, от "Позитано" са им ги дали!...
Хубаво - викат, пляскат, дюдюкат, оставки искат...
Ама, лошото стана, когато пуснаха балоните във въздуха. Барабар с левчетата! И ей го е - бабичките, дето си седяха мирно и тихо в градинката пред "Света София", заети с терзанията на Фатма Гюл, скочиха като на щурм пред Люлебургаз. Юрнаха се да гонят балончетата заради вързаните левчета. Зарязаха и патерици, и внучета, и кучета!
Комично, ще кажете. Не - трагично, ще ви апострофирам по съвест.
Обективно погледнато, бабичките си бяха прави. Два лева да докопат си е направо трън в петата на Пицко. Бе, излагаме се пред чужденците, дето си купуват джунджурии отсреща. Но нейсе. Ситуацията се влоши, когато балоните се понесоха над площада, завъртени от течението около катедралата. Препускащите на стада бабички пресичаха на бегом пред колите на забранените за това места, гледайки нагоре къде ще паднат балоните. Това доведе до известно объркване в пътния трафик и голямо недоволство у шофьрите. То пък привлече вниманието на туристическите групи около катедралата за ужас на екскурзоводите им. Гостите на нашата изпаднала напоследък във възход родина снимаха сценката един през друг, мислейки си, че ставащото е някакъв древен и мистичен ритуал около църквата. В това време от немай-къде забиха и камбаните на камбанарията. Това внесе допълнителен колорит в ставащото за радост на туристите. Но шумът вдигна във въздуха стотици гугутки от околните сгради. Изплашени, те правеха лупинги из синевата, докато не забелязаха балоните. Птиците започнаха да ги нападат и кълват с човките си, като във филм на Хичкок, бранейки разбираемо своето жизнено пространство. Балоните се пукаха и банкнотите се посипаха над площада като есенен листопад. Настъпи пълна бъркотия. Бабичките, туристи и просяците пред църквата събираха левчетата с весела глъчка. От някъде се появиха две-три глутници улични кучета, колкото да инспектират тъдява. Тролеите по "Раковски" спряха и отвориха врати. Оттам се изсипаха още неформални граждани, привлечени от ставащото. В суматохата изникнаха и три джипа общинска полиция, които също събираха парите, твърдейки, че това са от обира на пощенския клон в Челопеч и призоваха всички да връщат парите. Но бабичките не бяха вчерашни, а по-скоро онзиденшни. За нищо на света не се съгласиха да се лишат доброволно от материалните придобивки. Затова униформените извикаха подкрепления и се стигна до неутрализиране и задържане на по-буйните
Протестиращите отдавна се бяха омели поединично, по двойки и на малки групи от "Московска", усещайки, че нещата отиват на зле за тях. Отмъкнаха със себе си и чучелото на градоначалничката с оглед експонирането му при случай в по-добри за демокрацията дни.
Ставащото обаче бе заснето по надлежния ред от присъстващите телевизии, които спешно пожелаха брифинг с градската управа по въпроса, който естествено им бе отказан, защото не са подали заявление три работни дни преди това с номер и печат. Което разбираемо засили недоволството им и намери отзвук във вечерните им емисии, подривайки устоите на народната власт за пореден път.
Така подобаващо бе отбелязан международният ден на хората с психически увреждания, които се подиграха с добротата и възпитанието на госпожа кмета! А аз останах без телевизор...
