Броят на желаещите да учат в чужбина намалява с около 24%. 4600 гимназисти са пожелали да легализират дипломите си за средно образование, за да кандидатстват в чужбина, сочат данните на образователното министерство за лятната кампания. За сравнение миналата година бяха заверени 6031 дипломи.
Нарастването на разходите за обучение и за издръжката на живот е основната причина за отлива на желаещи да учат в чужбина, коментират експерти от неправителствения сектор. Във Великобритания например таксите от тази есен са повишени до три пъти и стигат до 9000 британски лири на година. Приблизително още толкова е и издръжката на живот за 10-те месеца на учебната година. В Дания обучението е безплатно, но разходите за издръжка на студентите са доста високи и годишната сума, която семейството трябва да покрие, почти се равнява на тази за Холандия или за Великобритания, обясняват от посредническата компания "Интеграл".
Влошаването на чуждоезиковата подготовка е друга причина за намалелия брой кандидати. Около 70% от възпитаниците на математически, езикови и частни гимназии отиват да учат в чужбина, защото имат добра чуждоезикова подготовка. Като трета причина се сочи и демографията - явилите са на матура тази година са с 5000 по-малко спрямо 2011 г.
Българското министерство на образованието не води статистика на студентите, които се обучават зад граница. Единствените данни, които дават относително ясна, макар и непълна картина за интереса на гимназистите към чужбина, е броят на легализираните дипломи. Според различни източници през 2010 г. зад граница са се обучавали около 24 000 студенти. За разлика от българското МОМН ресорните министерства в повечето европейски държави не само водят статистика за броя на студентите - родни и чуждестранни, но имат данни и в какви специалности са разпределени те. Някои държави като Великобритания имат централизирана система за кандидатстване в университетите - UCAS. Според данните в нея кандидатите за британски вузове, които след влизането ни в ЕС бяха особено популярни заради ниските такси, намаляват с 8.7% спрямо предходната година. Тази година желаещите от България са били 1578 души, докато през 2011 г. броят им е бил 1729. Въпреки това броят им остава голям. За сравнение - кандидатите от Румъния, която е два пъти по-голяма от България, са 1539. От данните на министерствата на различни европейски държави става ясно, че във Франция се обучават 1766 българи, а в Австрия те са 1829. Само един български студент е записан в университет в Исландия. Най-много са студентите в Германия - около 8000.
Информация за броя на български студенти в различни държави публикува и Американският институт за международно образование, базиран във Вашингтон. Например броят на българите, които се обучават в холандски университети, се увеличава. За учебната 2011/2012 г. българските студенти в Страната на вятърните мелници са били 1700, докато през 2010/2011 г. броят им е бил 1450 младежи. Актуалните данни за САЩ ще бъдат публикувани на 13 ноември, но за академичната 2010/2011 г. българските студенти в американски университети и колежи са намалели с цели 21.6% до 1957 младежи. В предходната година броят им е бил 2495, сочат данните на ИМО. Страната ни е на трето място по процент на намаляващи студенти след Лихтенщайн (37.5%) и Малта (40.6%).
ТЪРСЕНЕ
В Холандия се учи предимно икономика, в Германия - право и социални науки, а във Франция основният интерес е насочен към политическите науки. Най-търсената специалност в Англия е бизнес администрация. В последните години нараства интересът към инженерните специалности за сметка на програмите по мода и дизайн. Траен е и интересът към обучението по телекомуникациите и компютърните приложения, тъй като в бъдеще ще гарантират добро заплащане на завършващите студенти.
Броят на желаещите да учат в чужбина намалява с около 24%. 4600 гимназисти са пожелали да легализират дипломите си за средно образование, за да кандидатстват в чужбина, сочат данните на образователното министерство за лятната кампания. За сравнение миналата година бяха заверени 6031 дипломи.
А колко са се дипломирали миналата година и колко сега? Или - какъв процент са сега и тогава?