При зверски поскъпналото парно цялото битие на обитателите в моя блок се пренесе в единствената отопляема стая на апартамент, използвана за кухня и спалня. Добитък, слава Богу, липсва. Разпространи се обаче всеобщото подозрение, че някой краде топлина. Затова съзаклятие с главатар леля Пенка започна подмолно да събира информация за двамата основни заподозрени: Търтея и Тинчето от третия етаж, кръстоска между скарида и богомолка, способна да изяде всекиго на не повече от една хапка. Привечер четата редовно обикаля блока и следи къде какво свети. Под различни предлози четниците влизат в апартаментите на заподозрените, за да усетят температурата в тях. Водят се секретни съвещания пред входните врати на съгледвачите. Ала грешниците все още не са изобличени. Липсата на резултати се заменя с обилно одумване на Тинчето.

Но ето че на скотския зимен живот му дойде краят: издигната бе всенародната повеля за енергийна ефективност. Решихме да извършим общо саниране на сградата. Всички се подписахме и поръчахме на домоуправителя да търси оферти. След две-три седмици обаче край блока ни цъфна скеле и младежи в мръсни комбинезони започнаха да набиват дюбели в мазилката на третия етаж. Питам съседката:

- Какво правиш, моля?

- Ами санирам - отговаря тя.

- Е как така, бе, нали щяхме заедно да го правим?

- Ъ! Еми така реших... Да си изсанирам...

Така решила... После всички, както се оплакваха, че нямат какво да ядат, изведнъж започнаха един през друг да вадят хилядарки за топлоизолация. В настъпилата бъркотия търтеят от втория етаж, който от безпаричие си бе откачил два от най-големите радиатори и ги бе сложил на стълбището, също си направи топлоизолация. Два от прозорците му обаче продължават да зеят около един пръст. Но какво от това? Сега сградата ни е изсанирана на пресекулки и в три цвята.

Заразително нещо е битовият прогрес. Обхванато от бяс да си изчисти Авгиевите обори, съседското братство се насочи към сакралното пространство на мазетата. Там винаги е кипял подмолен, но много активен живот, наподобяващ гъмженето в мравуняк или кошер. Мазето е светая светих, в която се съхранява нашенското ковчеже на Завета - зимнината. Тя обаче бе осквернена от двама свои жреци - Търтея и кльощавия старец с кодово име Мишока. Двамата задръстиха коридорите с неописуеми вехтории, надминаващи въображението на самия Плюшкин. Тази дейност на Търтея и Мишока, пречеща на нормалното гъмжене в подземното царство, доведе до натрупването на масово възмущение. Поставено бе условието натурията от мазето да изчезне. С Търтея ежемесечно се води разговор в следния стил:

- Казвай какво правим с тия неща в мазето!

- Кои, бе?

- Твойте вехтории в коридорите...

- Аааа, те ли?

- Да.

- Ама те не са само мои.

- Твои са и на Мишока.

- Добре, бе, няма проблем! Тука до две-три седмици ще изнеса всичко.

- Ама ти и преди така обеща.

- Е, хайде сега, ще се лъжем ли?

Същият разговор се води и с Мишока. Домоуправителят, разбира се, може да вземе крути мерки. Но той се оказа любопитко, който иска да види докъде може да се стигне така. Провел е вече четиридесетия разговор по въпроса, но сакралното пространство на нашия блок продължава да бъде силно задръстено.

Чудя се дали да споменавам за ремонта на улуците, при който вместо нормална фирма бяха наети цигани, пред блока върху един от кътовете тип МНО се установи катун, който изпомачка всичко, улицата се озвучи от неуморно коване, примесено с несекваща гълчава, от мазето на леля Пенка изчезнаха девет буркана компот, а на ъгловата сглобка се появи дупка, откъдето дъждовната вода облива стената на децибелната комшийка, чийто апартамент, ако й се вярва, се бил напълнил с мухъл...

Сещам се за още десетина подобни истории. Но спирам дотук. Защото съм леко озадачен. Винаги съм имал усещането, че живея в съвсем нормална обстановка. И че напоследък не се е случвало нищо особено.

Пък то сега, като го написах на хартия...

Защо ли сме бедни?