|
---------------
През пелената от проливен дъжд сякаш изпод земята се разнася музика. Звучи добре позната песен от тези, които наричаме стари градски. Зад желязната врата, на столчета в тясната заличка са насядали 5 жени, загърнати в палтата си. Средната им възраст надхвърля 60 г. С влизането обаче лъхва настроение, виждате озарените от щастие лица на възрастните жени, жестовете, с които те придружават песента си, пластичността, с която се вживяват в мелодията. Една от тях - 75-годишната Зоя, кокетно пристъпя от крак на крак в ритъма на старата, но все още вълнуваща я песен. Зоя е вдовица от 1 година, съпругът й е бил офицер от запаса. Както и на повечето от жените в стаята. От тях лъха достолепието и галантността на попреминала изисканост. Старите песни и пианото на Роси - художественият ръководител на състава, ги връща към едно време, когато са били млади и напети жени на офицери.
С песен те срещнах,
с песен те залюбих,
защото мразя скръбта
и с песен ще умра...
запяват жените в учудващо добра хармония. Посребрените коси са украсени с широкополи старовремски шапки, на които кокетно потрепват изкуствени цветя. Те са част от костюмите, с които самоуките певици се явяват на концертите. "Тези специални костюми, като от едно време, ни дават самочувствие, че сме в тон с песента", обяснява Зина Илиева, рускиня, женена от много години за българин. Костюмите са направени от подръчни материали - коя извадила от стария скрин шапка, коя блуза, коя пола. Помогнало и читалището, разбира се, със скромните пенсии трудно могат да си позволят да купят скъп сценичен костюм. Въпреки това жените се гордеят и с радост показват премените си.
Всичко, което пенсионерките плащат за участието си в състава, е членска такса на читалището - 2 лв. на година. Затова пък пеенето им доставя огромно удовлетворение. "Старите градски песни страшно много ми харесват, пълнят ми душичката, с тях се чувствам подмладена, жизнена, радостна", споделя най-възрастната участничка в състава - 83-годишната Радка Златкова. Човек трудно може да й даде възрастта. На лицето е изписана жизненост и радост от живота. Радка не е нито прегърбена, нито се движи трудно. Напротив,
без колебание се понася в бурен танц
със своя колежка под звуците на игрива песен. Не е за вярване колко благотворно влияе пеенето на възрастните хора. "При нас не се говори за болести, няма и баби. Това е като терапия, така пенсионерите осмислят времето си, доставя им страшно удоволствие", категорична е художествената ръководителка Росица Йорданова. Тя е професионален музикант, има и студио, нейни песни се въртят по радиата, печелила е конкурси за попмузика. На старите градски песни гледа и като на хоби, и като на упражнение. "За моите колеги това не е сериозна музика. Аз обаче не мисля така. Идвам тук и заради жените, те ми действат стимулиращо", допълва Роси. Тя дори довела 10-годишния си син Константин, начинаещ цигулар. Детето и бабите си пасвали много добре, а по концерти той обирал овациите на публиката, облечен в черното си костюмче и черна папийонка.
Друго момченце - 6-годишният внук на Нина Савовска, често присъствал на репетициите на състава, особено когато бил на "бабин дом". Вече знаел някои песни, а вкъщи си припявал "Аз съм Гошко, хубавеца, вечният ерген". Нина постъпила в клуба преди около 2 години, малко след създаването му. Съвсем наскоро била изгубила съпруга си, който много обичал да пее. Изпаднала почти в отчаяние, жената започнала да ходи на репетициите, за да се разсее. Не познавала другите. Още първия път, когато Роси засвирила "Заспали чувства", песента напомнила на Нина за мъжа й и тя се разплакала. Била готова да се откаже. Тогава Зоя, една от основателките на състава, хванала ръката й и я подкрепила. После на възрастната жена не й е минавало през ум да се откаже. "Пеенето ме върна към живота", категорична е Нина.
Подобно нещо се случило и на Зоя. Тя изгубила мъжа си преди година, когато вече била в състава. Той бил запасен офицер. Покрай Клуба на запасните офицери се сформирал и Клубът за градски фолклор "Драган Тенев", в чест на покойния историк. След смъртта на съпруга й на Зоя било много тежко. Но
пеенето в състава й дало сили да продължи,
дало й тласък за живот. "На мен ми доставя истинско удоволствие, песента е това, което може да възроди човек", смята възрастната жена. Нейните 75 години не са се отразили на стройната й и елегантна фигура. С истински плам Зоя потупва с крак в такт с музиката, подава ръка на Радка и двете се завъртат като млади момичета.
Всяка репетиция като че ли събужда живеца в жените. "За мен пеенето е огромно удоволствие, с нетърпение чакам всеки урок, бързам за него. А после се връщам щастлива, даже да съм в лошо настроение или пък болна, това ми дава заряд за няколко дена напред", споделя Зина Илиева. Тя завършила музикално училище в Москва, но после се оженила за българин, дошла у нас, родила 3 деца и музиката останала на заден план. Едва сега има възможност отново да прави това, което най-много й харесва - да пее. Когато участвали на фестивал в Стара Загора, възрастните жени отишли и се върнали за един ден. През цялото време пели. Не усетихме преумора, цялата тази треска ни дава импулс да продължим по-нататък, усмихва се Зина.
Снежана е най-младото попълнение в състава. 43-годишната учителка по музика се присъединила съвсем наскоро, но треската вече е обхванала и нея. Харесват й не само старите градски песни, но и ходенето по концерти, тръпката, преди да стъпи на сцената. "Първият път, когато трябваше да пея пред микрофон, бях в абсолютна еуфория", спомня си младата жена. Тогава тя нямала още костюм, та останалите й заели свои неща и я пратили на сцената.
Освен колежки, жените в състава са и близки приятелки, споделят си болките и радостите, помагат си. Всяка има и своите задължения, бабите трябва да гледат внуците, майките - децата си. Така че правят репетициите в удобно за всички време.
"Клубът е отворен за всеки, който има желание да пее", казва ръководителката Роси. Стига само да има добър слух и сносен глас. И да обича да пее, това е най-важно. Иначе
бабите знаят как да си направят купон
Отскоро в женския състав има и кавалер - 73-годишният Петър Иванов, електротехник по професия, китарист по призвание. Макар че е за първи път на репетиция, Петър е сигурен, че пак ще дойде. "Тук се чувствам в средата си", твърди той.
Репертоарът на състава се състои главно от стари градски песни, над 20 на брой. Изнесли са над 50 концерта, по фестивали, в клубове на пенсионери, ветерани, запасни офицери, инвалиди. "Страхотно удоволствие е да видим усмивки по лицата на тези хора със страхотни житейски проблеми", обяснява Роси. Те засиявали, просълзявали се, пеели с тях.
Сред публиката на възрастните певици има и млади хора, макар да са значително по-малко от връстниците им. Дори децата проявявали интерес. На един концерт 4 момченца на по 10-12 г. седяха на първия ред, после ми целунаха ръка и казаха, че пеем много хубаво, спомня си с умиление Нина.
Всички жени в състава по някакъв начин са свързани с музиката. Това обаче не значи, че ако никога не сте пели, не можете да опитате. А и действа наистина стимулиращо на всеки пенсионер - вместо да стои вкъщи и да запълва времето си с внуците, сериали и болести, може да направи нещо приятно и полезно за себе си.
Има няколко такива състава в София - в "Лагера", в "Горна баня", в "Люлин" и в "Слатина". Можете да ги намерите в читалищата или клубовете за пенсионери.
Жените подновяват репетицията, проехтяват закачливи ритми, те скокват на крака и заиграват, като че ли са оставили половината от годините си на столовете. Може само да се завижда на подобна жизненост.
|
|