Борислав Колев - журналист, кинокритик, сценарист, посвети 3 години от живота си на пълнометражен документален филм за най-прочутия ни футболист. Режисьорът е страстен запалянко и признава, че 10 юли 1994 г. е най-големият ден в живота му. Премиерата на "Стоичков" беше на "София филм фест" през март т.г., бе показан на фестивалния пазар в Кан, на олимпиадата в Лондон, в Милано и Варшава. Филмът има вече и свой световен разпространител - австрийската компания Autlook. От днес е по кината у нас.

--------

- Как един левскар реши да снима филм за цесекарската легенда Стоичков?

- Доста години чаках някой цесекар да се сети да направи филм за него, но това не се случи. Затова реших да коригирам този пропуск. Но и това си стана някак естествено - смея да твърдя, че от хората, които се занимават професионално с кино в България, аз съм този, който е най-вътре в темата и влага най-много страст, когато става въпрос за спорт.

А Стоичков не е цесекарска легенда. Той е световна легенда, издига се далеч над първосигналните клубни пристрастия. Иначе трябва да призная, че и знаковите фигури в историята на ЦСКА, и феновете на клуба, с които се срещам заради работата си над филма, се държат с мен перфектно.

- Иска се смелост да пуснеш документален филм за киноразпространение у нас. Какво очакваш като дистрибуция и посещаемост? Ще има ли тв излъчване?

- Когато става въпрос за личност, която концентрира огромен интерес и полюсни оценки - не виждам някаква особена смелост във факта, че се разпространява в киномрежата, в най-големите салони. "Стоичков" не е документален филм според стандартните разбирания. В него има и доста игрални моменти, има екшън, смешни и тъжни епизоди, еуфория. Въобще има чувства, а за мен най-важното нещо в киното са чувствата. Филмът е достатъчно атрактивен, за да привлече широка публика. Ами само феновете на ЦСКА да отидат да го гледат, това означава потенциално неколкостотин хиляди зрители. Преди телевизионното излъчване, каквото със сигурност ще има след около година (БНТ е сред копродуцентите), предстои и DVD версия - тя ще съдържа много бонуси, повече от час съдържание, което не попадна в киноверсията.

- "Стоичков" вече беше на фестивали в чужбина. Има ли риск с него да се случи както с патрона му напоследък - да е по-добре приет като експортен продукт, отколкото за национална употреба?

- И още фестивали в чужбина ще има - интересът е голям, оценките - добри. Предстои и галапремиера в Барселона. По отношение на експортния продукт: до момента филмът е продаден на най-големия тв канал в Каталуния "TV3" и на лидера в телевизионните спортни платформи в Европа Canal+.

По време на интервюто с легендарния футболист и треньор Йохан Кройф споделих с него, че отношението към Стоичков в България не е еднозначно, а той ми отговори: "Това не ме изненадва. Отношението към мен в Холандия е същото".

- Близо две десетилетия след "Барселона" и САЩ ' 94 остава ли Стоичков най-разпознаваемото българско име по света?

- Абсолютно. Той е единствената мегазвезда на България. А затова не е достатъчно само да си гениален в своята област. Нужна е харизма. Стоичков я има в изобилие.

- Какви ползи и поуки извлече от снимането на първия си пълнометражен филм, пък и от срещите с именитите му герои?

- Общувах с хора, с които само бих могъл да мечтая съдбата да ме срещне, като идола ми от детството Кройф или великия тенор Хосе Карерас, който е маниакален фен на Стоичков и също участва във филма. Станах приятел с легендата на българското кино Иван Иванов - той има специална роля в "Стоичков".

По време на работата естествено допуснах и грешки - някои си ги знам прекрасно, други вероятно тепърва ще осъзная. Няма как - дебютирах с изключително тежък за реализация проект, бърках и се учех в движение. Филмът се случи благодарение и на всички мои колеги, с които работихме заедно. Бяхме добър отбор, а сега ни очаква най-големия и важен мач - с публиката.