Не съм съвсем като Вазовия! Искам да кажа съвсем сляп. Макар, дето поради едни китайски очила, които си купих от магазин за един лев, зрението ми дотолкова се разкриви, че сега екрана на телевизора го виждам само ако седна горе на гардероба. Не е много трудно, щото съм си сковал стълба. Като онези, по които пътниците се качват в самолетите. Иначе влак, който да профучава край града, и аз, като оня дядо Йоцо, да му махам с ръка, един все още има. Бяха много, но Дянков съвсем ги съкрати. Сега на гарата ни спира само един и винаги пристига със закъснение. Само веднъж дойде, както е по разписание, и кметът дори искаше да направи голямо тържество, но после се разбра, че всъщност е закъснял с цяло денонощие и е пристигнал точно на часа и минутата, само че на следващия ден.

Изобщо градът ни много се промени. Сега на главната улица се откриха толкова банкови клонове, че тукашните вече я наричат "Уолстрийт". Банки - колкото искаш, но иначе индустрията ни се представя главно от пет бинго зали, гумаджийницата на Жоро Пора и предприятието за производство на бояджийски изделия "Рейнбоу трейдинг", което снабдява с баданарки окръга. Трите завода, дето едно време даваха хляб на цялото градско население, сега са развалини и вече и циганите не влизат из тях. Искам да кажа, всичко, дето можеше да се разграби, е разграбено. Е, не може да се каже, че съвсем не носят печалба - мине, не мине време и някоя световна филмова компания пристига, за да снима из тях филми за големи земетресения, страховити битки, нашествия на недоброжелателни извънземни и други зверства.

Изобщо голяма безработица е, но що се отнася до демокрацията и свободата на личността - желязно ги спазваме. Какво беше преди? Вървиш си по улицата и, оппа, спира те милиционер. Въоръжен! Иска ти паспорта, да провери зает ли си в производството, или си празношляещ се. И окаже ли се, че никъде не работиш, веднага ти дава списък с пет-шест предприятия, в които в седемдневен срок трябва да почнеш работа. Нека днеска някой полицай се опита да направи нещо подобно с тебе! Четири организации за защита на правата на човека си ги имаме в града. Фамилията ще му разкатаят. Независимо от това, че точно сега са много заети. Всецяло са се отдали на грижата за правата на човека Цеко Шперца. Значи, тоя Шперц има седем висящи дела, три предварителни производства и две влезли в сила присъди, но опитай се да не му говориш на Вие или, не дай Боже, да му отвъртиш шамар, щото си го спипал да тършува из апартамента ти - борците за човешки права в града направо те стриват на прах.

Две висящи дела има и бившият всеотдаен комсомолец и организатор на съревнования в чест на разни годишнини, а сега главен арендатор в града ни Владо Апекато. Едно време все се хвалеше, че е кръстен на великия вожд на руските "рабочие, крестяни и матроси", а сега това Апека му го лепнаха, защото чрез разните там ликвидационни съвети, реални граници и поземлени комисии прибра повече земя от земята, дето преди я работеше тукашното АПК-а. Тоя Владо Апекато е собственик и на градския футболен клуб. Боже, като си спомня как цялото местно природонаселение се изсипваше на стадиона да вика за отбора ни... Сега там по време на мач има толкова публика, че ще кажеш, че не футбол ще се играе, а ще има камерен концерт. И що да ходят хората, като знаят, че футбол на стадиона няма да се играе, а ще се уреждат изненади и неочаквани "обрати през второто полувреме", от които Апекато печели по разните там черни тота, еврофутболи и тайни залагания, колкото от арендуваните си земи...

Та гледам я аз тая наша нова България, гледам я през очилата за лев и петдесе, щото с тая моя пенсия как да си ги купя очилата, дето докторът ми ги предписва, гледам я и не мога да я позная...

Бе, кво да ви кажа, хубав живот, но много се проточи!