Помня с тоталитарно възмущение и носталгична възхита асортимента на социалистическите бакалии ("хоремази") от 50-те години на миналия век. Колбас "Кучешка радост" (и то от време на време), лютеница със ситно нарязан лук и шипков мармалад (отгребвани с дървена лопатка в амбалажна хартия), кисело мляко в легени (носиш си съдинката, за да ти насипят), прясно мляко в гюмове (наливано с черпак в донесена от къщи бутилка), олио във варели (отмервано по същия начин), насипна захар (претегляна в сръчно сгъвана от продавачката хартиена фуния), насипна сол, яйца, кибрит.

Ми горе-долу толкова. Хляб, ма май малко по-късно, имаше три вида - бял, "Добруджа", типов. Два чешита паста за зъби - "Поморин" и "Мери" (четки за зъби по правило липсваха). Цигари - "Корабостроител", "Ударник" и "Арда" (карьочка). Това е. Голяма асортиментна мъка имаше по оня тоталитарен свят, Боже, голямо потребителско напрежение!

В интерес на истината обаче, разнообразна стока може и да нямаше, но нямаше и шокове, стресове и припадъци в подножието на невъзможния избор. Щото, наопаки, при прогнилия империализъм ги имаше яко. Там съществуваше свръхизобилно стоково присъствие, а през 70-те години, когато шопингтерапията не беше още измислена, социолозите им отчетоха появата и разпространението на нов уникален феномен.

Нарекоха го "Шок на избора". Монтираните зад стелажите и рафтовете скрити камери заснемаха реакцията на изправените пред тях купувачи (главно от женски пол). Съзерцанието на нетърпимия брой артикули от един вид и с приблизително еднакви качества при всички регистрирани случаи водело до изцъкляне на очите, разширяване на зениците, учестено дишане, психически ступор, временна анатомо-физиологична парализа.

Обяснимо. Тъй като, съгласете се, да избираш между паста за зъби "Мери" и паста за зъби "Поморин" е също достатъчно трудно, а какво би било да се налага да избираш между 88 вида пасти за зъби. Това, което следва, фактически не е информиран разумен избор, а случайна амалгама от вътрешно хвърляне на чоп и периферно мярнала се тъпа реклама.

Абсолютно същото се получава и в началото на XXI век с правосъдната система в родино мила, теб привет, о, майко, теб привет!

Макар да са излишно усложнени, процедурите по разследване и осъждане на дадено средно-мащабно закононарушение не биха могли да траят повече от, да кажем, два работни дни. Колко закононарушения би трябвало евентуално да бъдат разкрити и наказани при наличието на 269 работни дни в годината и общо 110 заангажирани със съответните процедури и разполагащи със съответните кадри централни и регионални институции (МВР, Прокуратура, съдебни инстанции, НСлС, НРС, НСО, РПУ-та със съответните подразделения, ДАНС, МАНС, БОРКОР, ЧВОР, НАВУХОДОНОСОР и прочие)?

Ами приблизително 15 000 закононарушения. При подобен брой закононарушения и при стандартно равнище на корупцията и некадърността правораздавателната система би работила безшумно и ефективно като добре смазан двигател с вътрешно горене. Обаче няма начин.

А няма начин, защото реалните (не стъкмистическите) закононарушения са поне 300 000, така че справянето с тях е физически невъзможно. Мощната хайдутизация и мутризация на родината ражда всекидневно стряскащо количество далавери, измами, кражби, мушики, шмекерии, шашми, илинджийства и всякакви други тежки, средни и леки престъпления. Минават и заминават. Народната мъдрост "Всяко чудо за три дни" отдавна е трансформирана във "Всяко чудо за три минути".

И стои българската Темида пред стелажите и съзерцава криминалния асортимент с изцъклени очи, разширени зеници и учестено дишане, в душевен ступор и състояние на временна анатомо-физиологична парализа.

Баш па ние ли нема да й шокнем фамилията!