Нощ е. Далечни кучета лаят на опасност, автомобилни аларми вият обречено, пияница пее като за последно.
Но какво е това там?...
Трима любители на метал се сливат идеално с нощната тъма без помощта на каквато и да било дегизировка. Двама с пъшкане вдигат железен канализационен капак, третият се оглежда и очите му святкат като огънчета на цигари.
Изведнъж блясва фенерче в униформена ръка, чува се стандартен крясък:
- Какво правите вие тука, бе?!
- Недей ни, гус'ин полицай, не ни затривай, бащице! - гърчат се хванатите на местопрестъплението. - Не крадем ние, колекционери сме, събирачи на метал, разбираш ли!
- Дрън-дрън! - прави логично заключение полицаят. - Хайде към районното!
Онези обаче ясно и логично защитават тезата си:
...Те, значи, събират желязото не за да го отмъкнат, а заради играта. Сега всеки прави някаква игра. Един те кара да събираш капачки от бира, друг ти казва - събирай кофички от кисело мляко, събирай талони, купони, етикети, изрезки - всичко, каквото ти падне. По същата логика трите деца на нощта събират желязо.
- Кат събереш дваесе кила джелезо, можеш да пиеш три бири, гус'ин генерал! - споделят те с полицая. - Кат събереш педесе кила, можеш да пиеш шише мастика и ше ти стане ууубаво на корема и червата. А пък ако успееш да събереш един километър медна жица, направо можеш да се ожениш.
С тези доводи събирачите на метал си изградиха желязно алиби и даже понечиха да си тръгнат по живо по здраво, но полицаят ги спря.
- Хайде с мене! - подкара ги към патрулката той.
- Недей ни в затвора, гус'ин полицай! - викнаха онези. - Страх ни е от решетки!
Добре, обаче се оказа, че полицаят е решил да направи размяна с колегата Петров - сержант Петров събира крадци на метал, а пък този полицай тук събира магистрални проститутки. А сега като се менкат, и двамата полицаи ще си попълнят колекциите.
Това е...
Героите на нощта изчезват в тъмнината и нашата история свършва, но - нека да подчертаем това - свършва щастливо, защото канализационният капак си остава на мястото и ще лежи там чак до другата нощ.
